Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 35

Палубите на закотвените в залива галеони също гъмжаха от войници с шлемове на лешояди и вълци, въоръжени до зъби със саби, копия, лъкове, колчани и огнестрели, а на най-високата мачта на флагмана се вееха знамената на Гранд констебъла на Ордена на вълка и Гранд констебъла на Ордена на лешоядите, който навремето бе известен само като Легиона на лешоядите, ала заради подвизите по време на европейската кампания си бе извоювал статуса на орден, за какъвто го бе провъзгласил лично крал Хуон малко след смъртта на кръвожадния му главнокомандващ — Асровак Микосеваар.

Самите галеони имаха доста необичаен вид — вместо мачти и платна върху корпусите им бяха монтирани огромни колела. При построяването им бяха използвани както дърво, така и метал — дървото бе покрито с резба, а желязото — гравирано в бароков стил. Отстрани бяха закачени огромни плакати, върху които бяха изрисувани различни героични мигове от победоносните морски сражения на Тъмната империя. На носовете на корабите се издигаха позлатени фигури на различни страховити древни божества, които се почитаха в Гранбретан — Джони, Джорг, Пфол и Рунго, управлявали страната преди Трагичното хилядолетие, Чършил, Пискливият бог, Бърин Одас, Сияещият бог; Джеъм Балад, Сумтящият бог; Джи’айм Слас, Плачещият бог и Арал Вилсън, Ревящият бог и същевременно Върховно божество, баща на Сквесе и Блансакредид, боговете на Съдбата и Хаоса.

Тъкмо на последния, Арал Вилсън, бе кръстен и флагманът, на чийто мостик бе застанал, разкрачил широко нозе, барон Мелиадус, а до него стоеше графиня Флана Микосеваар. На палубата под мостика вече започваха да се събират капитаните на другите галеони, повикани за среща лично от Мелиадус.

Не след дълго се възцари мълчание и маскираните войни вдигнаха глави в очакване. Мелиадус се покашля, за да привлече вниманието им.

— Не се съмнявам, господа, че всички вие се питате за посоката, в която ще поемем, а също и за странната конструкция на корабите, с които ни предстои да плаваме. Ала този път не става дума за вълшебство — корабите са съоръжени с двигатели, подобни на тези, които се използват при орнитоптерите, но невъобразимо по-мощни — изобретени са от гениалния гранбретански учен барон Калан фон Витал. Тези кораби са в състояние да преодоляват със светкавична скорост огромните морски простори и не зависят от прищевките на природните стихии. Корабът, на който се намираме в момента, „Арал Вилсън“, е наречен на името на древното гранбретанско божество, благодарение на което народът ни днес се радва на такова величие. Двата съседни кораба се наричат съответно „Сквесе“ и „Блансакредид“, древни думи, означаващи Съдба и Хаос. Но това също така са и синовете на Арал Вилсън, олицетворяващи миналата и настояща, мрачна и кървава слава на нашата страна. Едно наследство, с което, надявам се, всеки един от нас но право се гордее. — Мелиадус спря, за да си поеме дъх. — Ще посмее ли някой от вас, господа, да каже, че това наследство е изгубено?