Читать «Мечът на зората» онлайн - страница 8

— Знаеш ли — заговори Тозер, — тук е много приятно. Само дето почитателите ми ще се броят на пръсти… предполагам…

— Аха — отвърна замислено Хоукмун. — Мда… — После махна с ръка към коня. — Хайде да се качим двамата. Ако обичате, заповядайте на седлото, маестро Тозер.

Тозер се метна на седлото, Хоукмун се качи зад него, хвана юздите и пришпори жребеца.

Тъкмо по този начин пресякоха градските порти и продължиха бавно по тесните криви улички право към стръмните стени на Медния замък.

Щом спряха в двора на замъка, Хоукмун остави жребеца на грижите на конярите и покани Тозер в голяма та гостна.

— През тази врата, моля — посочи му той.

Тозер сви рамене, прекрачи прага и се поклони на двамата мъже, изправени край пламтящия в камината огън. Хоукмун също им кимна.

— Добро утро, сър Боуджентъл… добро утро, д’Аверк. Водя ви един пленник…

— Виждам — отвърна д’Аверк и на лицето му се изписа слаб интерес. — Да не би войските на Гранбретан вече да тропат на градските порти?

— Пристигнал е сам, доколкото ми се струва — отвърна Хоукмун. — Твърди, че е Елвереза Тозер…

— Наистина? — Боуджентъл погледна непознатия с любопитство. — Авторът на „Чършил и Адулф“? Направо не е за вярване.

Тозер вдигна ръце и развърза ремъците, с които бе пристегната кожената му маска.

— Ами че аз ви познавам, сър — заяви той. — Срещнахме се преди десетина години, на една моя премиера в Малага.

— Вярно, спомням си. Разговаряхме за една ваша поема, публикувана съвсем наскоро, на която и до днес се възхищавам. — Боуджентъл поклати глава. — Вие наистина сте Елвереза Тозер, но…

Влезлият най-сетне смъкна развързаната маска и отдолу се показа одухотворено, живо лице с изострени черти, тънък изваян нос и тясна брадичка. Кожата на лицето имаше същия нездрав землист оттенък и носеше — белези от прекарана шарка.

— Ето, помня и лицето ви — макар тогава да бяхте доста по-пълен. Боже мили, какво се е случило с вас, сър? — попита Боуджентъл. — Да не вашите сънародници да са ви прокудили?

— Уф — въздъхна Тозер и погледна преценяващо Боуджентъл. — Нещо такова. Ще ми налеете ли чаша вино? Трябва да призная, че кратката среща с вашия приятел, рицаря, доста изтощи силите ми.

— Какво? — подхвърли д’Аверк. — Да не сте се дуелирали?

— На живот и смърт — рече Хоукмун. — Имам чувството, че маестро Тозер не е пристигнал в Камарг, за да изрази добра воля. Открих го, когато се прокрадваше из тръстиките на юг от града. Според мен той е шпионин.

— И защо според вас Елвереза Тозер, най-великият драматург, ще ви шпионира? — попита насмешливо Тозер, ала гласът му беше лишен от убедителност.

Боуджентъл прехапа замислено устни и дръпна връвчицата на звънеца, за да повика прислужника.

— Ами това ще ни кажете вие, сър — рече Хюлам д’Аверк, който, изглежда, се забавляваше чудесно. После се закашля престорено. — Простете, но май съм настинал. В този замък става такова течение, че нямате идея колко лесно човек…