Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 80

В средата бе поставено скромно войнишко легло, покрито със снежнобели чаршафи и с твърда възглавница. А на възглавницата бе положена състарена и посивяла глава, която сякаш бе излята от метал. В червеникавата коса се виждаха далеч повече сивкави кичури, меднокожото лице изглеждаше неестествено бледо, само червените мустаци си бяха същите. И масивните вежди, надвиснали като скални козирки над хлътналите кафяви очи — те също бяха непроменени. Очите бяха вторачени немигащо в тавана, а устните не помръдваха, събрани в тънка, измъчена линия.

— Граф Медни — прошепна Боуджентъл. — Погледни.

Очите не се отместиха. Хоукмун пристъпи напред, надвеси се и надзърна в лицето на графа. Изелда застана до него.

— Граф Медни, дъщеря ти, Изелда, се завърна. Завърна се и Дориан Хоукмун.

Едва сега устните се раздвижиха.

— Пак видения. А мислих, че треската ми е преминала, Боуджентъл.

— И наистина премина, милорд — това не са призраци.

Графът премести тежкия си поглед върху тях.

— Мъртъв ли съм, деца мои, та отново сме заедно?

— Графе, ти си на Земята! — отвърна Хоукмун.

Изелда се наведе и го целуна с безкрайна нежност по челото.

— Ето, татко, една съвсем земна целувка.

Едва сега чертите на бронзовото лице започнаха да омекват, докато накрая на устните на граф Медни разцъфна щастлива усмивка. Сетне тялото му се раздвижи под чаршафите и неочаквано графът се изправи.

— Ах! Истина е! А бях изгубил надежда! Какъв глупак съм бил, да се предам така лесно!

И неочаквано графът се засмя с жизнен, гръмлив глас.

Боуджентъл го погледна изумен.

— Графе… а аз мислех, че вече чукаш на небесните врати!

— И аз също, Боуджентъл — но сега скочих направо тук. Да, доста дълъг скок. Как е обсадата, Хоукмун?

— От зле по-зле, графе, но след като и тримата сме отново заедно, мисля, че ще се справим!

— Така. Боуджентъл, да ми донесат доспехите. И къде ми е сабята?

— Графе… още си много слаб…

— Тогава донесете храна — много храна — ще ям в движение. — При тези думи граф Медни скочи от леглото и прегърна дъщеря си и нейния годеник.

Седнаха да се хранят в гостната и Хоукмун разказа на графа за всички премеждия, през които бе преминал, откакто напусна замъка преди много месеци. Граф Медни от своя страна описа подробно изпитанията, на които ги бяха подложили могъщите сили на Тъмната империя. Разказа за последния бой на фон Вилач, за неговата храбра смърт, за огромните загуби на противника, за това как самият той е бил ранен, за изчезването на Изелда и за болестта, която го налегнала след това.

Влезе Оладан и Хоукмун побърза да го представи. Дребосъкът им съобщи, че д’Аверк е доста тежко ранен, но според Боуджентъл щял да се оправи.

С други думи, в гостната постепенно се възцари празнична атмосфера, ала никой от присъстващите не забравяше дори за миг, че недалеч от тях, по границите на малката страна, войските на Камарг водеха битка на живот и смърт, битка, която почти нямаха шанс да спечелят.

Граф Медни вече си бе поставил тежката броня и бе препасал своята огромна сабя. Той се изправи неочаквано и заяви с решителен глас: