Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 10

На следващия ден мистър Патрик съобщи на децата, че трябва да „спечелят“ джобните пари, които техните родителите му бяха дали на съхранение.

— Хайде да видя кои от вас са смелчаги и кои не — викаше мистър Патрик, докато се пъчеше на празното място пред палатките, размахвайки във въздуха бастун. Децата стояха подредени в две дълги редици — една с момичета и една с момчета.

— Влизай в строя, Глогауър! — извика мистър Патрик. — Три пенса за удар по ръката, шест пенса — за удар по задника. Не бъди страхливец, Глогауър!

Глогауър се присъедини неохотно към останалите.

Бастунът се повдигаше и спускаше. Мистър Патрик дишаше тежко.

— Шест удара по задника — това прави три шилинга — той подаде парите на малкото момиченце.

Още удари, още заплатени пари.

С наближаване на неговия ред Карл започна да става нервен.

Накрая той излезе от строя и се запъти към палатките.

— Глогауър! Къде е духът ти, момче? Не искаш ли джобни пари? — настигна го сухия, закачлив глас на мистър Патрик.

Глогауър поклати глава и се разплака. Той влезе в палатката си и се хвърли с хлипане на спалния чувал.

Гласът на мистър Патрик още се чуваше отвън.

— Бъди мъж, Глогауър! Бъди мъж, момче!

Карл заизмъква писалката и празни листове. Сълзите му закапаха по хартията докато пишеше писмо на майка си.

Отвън се донасяше шляпането на бастуна върху детска плът.

През следващите дни болките от изгарянията се увеличиха. Децата и наставниците не му обръщаха никакво внимание. Даже жената, назначена за „икономка“ (жената на Патрик), му казваше да се грижи сам за себе се и че напразно се оплаква.

Последните два дни, преди майка му да го прибере от лагера бяха най-нещастните в неговия живот. Малко преди пристигането на майка му, мистър Патрик направи опит да отреже мехурите с ножичка за да не изглеждат толкова страшно.

Майка му го отведе и по-късно писа на мистър Патрик да и върне парите, а също че начина по който управлява лагера е отвратителен.

Той и отговори че няма да върне парите и че ако питат него то, мадам, сина ви е слабак. Ако ви интересува мнението ми, писа той в това писмо, което Карл бе успял да прочете, сина ви си пада малко педеруга.

Няколко години по-късно мистър Патрик, жена му и обслужващия персонал бяха осъдени и изпратени в затвор за различни садистични деяния извършени по време на летните лагери на остров Уайт.

ТРЕТА ГЛАВА

Сутрин, а понякога и вечер те го вдигаха с носилката и го изнасяха навън.

Това не беше, както от начало бе предположил, временен разбойнически лагер, а добре изградено селище. В нивите, напоявани от близката река растеше жито, стада от овце и кози пасяха по хълмовете. Животът тук беше тих и спокоен, хората не обръщаха внимание на Глогауър, потънали в ежедневните си грижи.

От време на време Кръстителя се появяваше за да се поинтересува за здравето му и понякога, за да зададе разни тайнствени въпроси, на които Глогауър се стараеше да отговори доколкото може. Бяха кротки хорица отдадени, за изненада на Глогауър, на множество дребни религиозни порядки. Вероятно именно с тези порядки бяха заети във времето, в което се губеха от погледа му.