Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 46

Той продължи да дъвче, но сега очите му не се откъсваха от тялото и.

— Побързай — каза тя.

Той преглътна последното парче и бавно допи останалото вино.

В следния миг тя се хвърли отгоре му, ръцете и късаха висящите по него дрипи, пръстите и галеха слабините му, устните и милваха лицето му, едрото и тяло притисна неговото.

Той изпъшка, вдигна нагоре полата и, сграбчи я и я събори на пода, разтваряйки припряно краката и.

Тя стенеше, викаше, ръмжеше, гърчеше се обхваната от страст, след това замря, докато той продължаваше безумната си езда. В един миг вдигна поглед и замръзна, забравил страстта.

От вратата с празна усмивка ги гледаше идиотът, с капеща от устата му слюнка.

ТРЕТА ЧАСТ

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

И словото стана плът и пребиваваше между нас.

(Иоан 1:14)

Дискусионната група „Юнг“ се събираше всеки вторник на втория етаж на книжарница „Мандала“ за разискване на трудни теоретични проблеми, групови анализи и групова терапия.

Глогауър не бе организатор на групата, но с радост предоставяше помещението за срещи. За него бе голямо удоволствие да общува със себеподобни поне веднъж седмично.

Макар да ги обединяваше интереса към Юнг, всеки от тях си имаше и собствени интереси. Мис Рита Блен се трудеше над карта за трафика на летящите чинии, но никой не знаеше действително ли вярва в тяхното съществуване. Хюдж Джойс бе убеден, че архетиповете на Юнг произхождат от древната раса на лемурите, изчезнали без следа преди хилядолетия. Алън Чедар, най-младия в групата, бе побъркан на тема индийска мистика, а организаторката — Сандра Петърсън, бе спец по магиите.

Джеймс Хедингтън се интересуваше от времето. Сър Джеймс Хедингтън, физик, изобретател от войната, заможен притежател на най-разнообразни отличия присъдени му за помощта, която е оказал на Съюзниците, бе гордостта на групата. По време на войната се бе прославил като голям импровизатор, ала веднага след края и се бе превърнал в срама на Военното Министерство. Смятаха го за чалнат и, което е още по-лошо, за човек който обича да демонстрира това си качество пред публика.

Сър Джеймс имаше слабо, аристократично лице (макар, че бе роден в Норууд и родителите му бяха средна ръка хора), тънки устни, дълга бяла коса и черни, рунтави вежди. Носеше старомодни костюми, ризи и вратовръзки с избелели шарки. Често обичаше да разказва на другите членове на групата за преодолените трудности при създаването на неговата Машина на Времето. Отвръщаха му с подигравки.

Една вечер, след като всички си бяха тръгнали, Хедингтън покани Глогауър да го посети в лабораторията му в Бенбъри.

— В момента работя над най-различни интересни експерименти като например да изпращам опитни зайчета на пътешествие във времето. На всяка цена трябва да дойдеш да погледаш.

— Не мога да повярвам — отговори Глогауър. — Наистина ли можете да изпращате разни неща във времето?

— О, да. Ти си първия на когото го казвам.

— Не мога да повярвам! — и наистина не можеше.

— Ела и сам ще се убедиш.