Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 25

— По-циничен си от обичайното, Джерард.

— Не! Нито на йота! Говоря абсолютно искрено — никога през живота си не съм говорил по-страстно. Романтична любов! Наистина трябва да я забранят със закон. Отвратително. Бедствено. Спомни си Ромео и Жулиета. Това е предупреждение за всички нас!

— О, Джерард…

— Не можеш ли просто да чукаш и да се наслаждаваш? Просто така. Приеми го за естествено. Недей да извращаваш бедните момичета.

— Обикновено те са тези, които го искат по този начин.

— И това е вярно, мило момче.

— Не вярваш ли в любовта, Джерард?

— Мой скъпи Карл, ако вярвах в някаква любов щях ли да си губя времето да ти отправям тези предупреждения?

Карл му се усмихна.

— Много мило от твоя страна, Джерард…

— О, Господи Боже! Недей, Карл, моля те! Разбираш ли какво искам да кажа? Ако ме погледнеш още веднъж по този начин няма да те почерпя с луксозния обяд, който ти обещах. Говоря напълно сериозно.

Карл въздъхна. Единствения човек, който бе проявил необвързваща привързаност към него не му позволяваше да отвърне с привързаност. Наистина беше иронично.

Искам…

Нуждая се…

Искам…

— Моника, има нещо, което ми липсва…

— Какво по-точно ти липсва?

— Е, добре, може би по-скоро ми липсва това, че нищо не ми липсва, ако разбираш какво искам да кажа.

— О, за Бога!

— Ти си чувствителен — казваше му Ева.

— Не, казах ти — склонен съм към самосъжаление. За това изглеждам чувствителен.

— О, Карл. Защо не проявиш малко милост към себе си?

— Милост? Аз не заслужавам милост.

— Каква е твоята цел, Карл? — запита Джерард по време на обяда.

— Не зная. Може би Свещеният Граал. Изглежда Ева си мисли, че съм го намерил.

— Защо не! В наши дни би струвал цяло състояние! Да поръчам ли още една бутилка?

— Знаеш добре Джерард, аз не съм жертва, не съм светец, не съм герой, не съм и глупак. Аз съм си аз. Защо хората не могат да ме възприемат такъв?

— Карл, аз те харесвам именно защото си такъв.

— За да можеш да ме протежираш. Харесваш ме, защото съм объркан.

— Може би си прав. Още една бутилка?

— Добре.

Джерард предложи да го подкрепя финансово докато изучава психология.

— Правя го само защото съм разтревожен за това какво ще стане с теб — каза той. — На такова дередже си, че не бих се учудил ако се присъединиш към Светата църква.

Почти цяла година посещава курсовете преди да се откаже. Всичко, което бе искал е да изучава Юнг, а там настояваха да се запознае и с други изследователи. Повечето от тях не му се сториха никак симпатични.