Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 23

— Еманииле, не искаш ли да помогнеш на юдейския народ?

Глогауър прехапа устни.

— Остави ме да помисля, Иоане. Остави ме да поспя. Ела утре заранта и тогава ще ти отговоря.

Той забеляза с известна изненада, че ролите им са се разменили. Вместо той да се бори за симпатията на Иоан, сега Кръстителя се бореше за неговата.

Чувстваше се ободрен и с приповдигнат дух по обратния път към пещерата. Без да се мъчи дори, бе получил власт в ръцете си. Как да използва тази власт? Има ли той наистина някаква мисия? Не би ли могъл да промени историята и да поведе евреите срещу римляните?

ШЕСТА ГЛАВА

— Да бъдеш евреин, това означава да бъдеш безсмъртен — сподели с него Фридман няколко дена, след като Ева бе заминала при родителите си. — Да бъдеш евреин, това означава да имаш цел в живота, дори ако тази цел е просто да оцелееш.

Фридман имаше едро, масивно тяло, бледо, възпълничко лице и цинични очи. Главата му бе напълно оплешивяла. Носеше дебел костюм от тъмнозелен туид. Проявяваше разточително великодушие към Карл и изглежда не очаквше почти нищо в замяна — освен, от време на време, неговата компания.

— Да бъдеш евреин — това значи да бъдеш жертва. Сипи си още малко шери — той прекоси кабинета си и напълни догоре чашата на Карл. — Ето къде си сбъркал с нея, момчето ми. Не си успял да задържиш отвоюваната победа.

— Не със съвсем сигурен, че това е точно така, Джерард. Исках да ме приеме такъв, какъвто съм…

— Искал си да те възприеме такъв, какъвто се виждаш ти, а не какъвто тя те вижда. Кой може да каже кой от двама ви е бил прав? Ти се виждаш като жертва, нали? Колко жалко. Такова хубаво момиче. Можеше поне да ми я прехвърлиш, вместо да я плашиш по такъв начин.

— О, Джерард, недей. Аз я обичах!

— Обичал си повече себе си.

— А кой не обича себе си?

— Повечето хора. В твоя вреда си е само, че не си го разбрал по-рано.

— Караш ме да се чувствам нарцисист.

— Не приличаш на такъв. Не се подценявай.

— Както и да е, не мисля, че всичко това има някаква връзка с еврейският въпрос. Ти и твоето поколение винаги сте превръщали в голяма мистика еврейският си произход. Сякаш си връщате за това, което направи с вас Хитлер.

— Възможно.

— Както и да е, аз не съм чист евреин. Не съм бил възпитан като евреин.

— С майка като твоята да не си бил възпитан като евреин! Може да не си посещавал синагогата, синко, но иначе каквото е било необходимоо си го получил…

— О, Джерард. Само се мъчиш да смениш темата — непрестанно се чудя как да я върна.

— Забрави я. Намери си някое хубаво еврейско момиче. Наистина. Тя ще те разбере. Когато всичко е изказано и сторено, Карл, тези северни хубавици не ги бива за това, което искаш…

— Боже! Не знаех, че си расист.

— Просто съм реалист…

— Чувал съм го и преди.

— Добре. Щом искаш ядове…

— Може би искам.

Отче…

Разплакани очи.

Отче…

Помръдващи устни. Беззвучно.

Тежък дървен кръст се бори в блатото, докато от хълма го наблюдава нежен сребърен кръст.

По дя… НЕ!

Не искам!

Искам само… НЕ!

ПОМОГНЕТЕ!

не

— Традиционната религия за нищо не я бива — каза му Джони в кръчмата. Джони беше един от недообразованите приятели на Джерард. — Просто вече е изостанала от времето. Трябва да търсиш отговорите в себе си. Медитация.