Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 27

Беше невероятно задушно.

Седяха в сянката на кафетерията, загледани в далечното състезание по крикет.

На тревата близо до тях седяха две момичета и едно момче и пиеха портокалов сок от пластмасови чаши. Едното от момичетата държеше в скута си китара. То остави чашата си на тревата и запя някаква фолклорна песен с тънък, нежен глас.

Карл се заслуша в думите на песента. В колежа бе започнал да харесва фолклорни песни.

— Християнството е мъртво — каза Моника и отпи от чашата си. — Религията е мъртва. Бог е бил убит през 1945 година.

— Значи тепърва му предстои да възкръсне — отвърна той.

— По-добре да не се надяваме. Религията е рожба на страха. Познанието убива страха. Без страх религията не може да оцелее.

— Мислиш, че в наши дни няма страх ли?

— Не е същия страх, Карл.

— Замисляла ли си се някога над идеята за Христа? — запита я той, променяйки насоката на разговора. — Какво значи тя за християните?

— Каквото идеята за трактора означава за марксистите — отвърна тя.

— Но кое се е появило първо? Идеята, или същността на Христа?

Тя сви рамене.

— Същността, ако това има някакво значение. Исус е бил еврейски бунтовник — организатор на въстание срещу римляните. Бил е разпънат за своите прегрешения. Това е всичко, което знаем, или което трябва да знаем.

— Една велика религия не би могла да започне толкова просто.

— Когато хората се нуждаят от нея те ще я създадат дори от най-невзрачното начало.

— Точно това искам да кажа, Моника — той размаха развълнувано ръце и тя се отдръпна. — Идеята предхожда същността на Христа.

— О, Карл. Моля те, не продължавай. Същността на Исус предхожда идеята за Христа.

Минаваща наблизо двойка ги погледна с любопитство, докато спореха разгорещено.

Моника ги забеляза и млъкна.

— Защо си обхваната от такова презрение към религията и Юнг? — запита той.

Моника се изправи и той я последва, но тя поклати глава.

— Прибирам се у дома, Карл. Ти остани. Ще се видим след няколко дни.

Проследи я с поглед надолу по широката алея към входа на парка. Помисли си, че вероятно харесва компанията и защото като него винаги бе готова да влезе в разгорещен спор, или почти винаги.

Когато на следващия ден той се върна от работа в къщи го чакаше писмо.

Сигурно Моника го бе написала и изпратила веднага, след като се бяха разделили. Отвори писмото и започна да го чете.

Скъпи Карл,

Разговорите изглежда не оказват голямо влияние върху тебе. Сякаш си погълнат изцяло от звука на своя глас, ритъмът на думите, без да се вслушваш в самото общуване.

Приличаш ми на някакво чувствително животно, което не може да разбере какво му се казва, но може да усети дали човекът, който му говори е добър или ядосан и т.н.т. Ето защо ти пиша — за да се опитам да ти внуша идеята си. Когато сме заедно реакциите ти са твърде емоционални.

Той се засмя на това място. Една от причините, поради която харесваше нейната компания бе способността и да реагира страстно на всичко, което я предизвикваше.

Твоята грешка е, че смяташ християнството за нещо, което се е появило само за период от няколко години — от смъртта на Исус до написването на Евангелието. Но християнството не е било нещо ново. Ново е било само името. Християнството е по-скоро място на среща, кръстопът на идеи, метаморфоза на западната логика и източния мистицизъм. Погледни как се е променяла религията през вековете за да посрещне изискванията на новото време. Християнството е само едно ново име на конгломерат от древни митове и философии. Евангелието само преразказва по-стари предания заимствани от античните гърци и римляни.

Още през втори век някои еврейски летописци са отбелязали пълната бъркотия на тези предания.

Особено внимание са обърнали на близостта между различни слънчеви митове и Християнския мит. Чудесата не са се случвали — били са измисляни години по-късно или преписвани оттук-оттам.

Християнството е просто проводник на идеи, които са били в обращение векове преди Христа. Бил ли е Марк Аврелий християнин? Стилът му е по-скоро в традицията на западната философия. Ето защо християнството намери почва в Европа, а не на изток!

Трябваше да станеш теолог, с твоите наклонности, а не да опитваш силите си в психологията. Същото се отнася и за твоя приятел Юнг.

Ако успееш да изхвърлиш всички тези глупости от главата си ще се справяш много по-добре в живота.

Твоя, Моника.