Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 2

— ПУСНЕТЕ МЕ!

Мервин Уилиямс, червендалестия младеж, който бе предложил играта започна да клати кола така че Карл се люлееше тромаво напред-назад заедно с мрежата.

— Спрете! Няма ли кой да ми помогне?

Те се разсмяха отново и той разбра, че виковете му само ги окуражават, затова стисна здраво зъби. Сълзи потекоха по лицето му, почувства се предаден и отчаян. Та нали му бяха приятели, на някои от тях бе помагал с уроците, на други — купувал сладки, съчувствал на трети в нещастието им. Мислеше, че го харесват, че му се възхищават. Защо се бяха обърнали срещу него — дори Моли, която му доверяваше тайните си?

— МОЛЯ ВИ! — изкрещя той. — Това го нямаше в играта!

— СЕГА вече го има! — разсмя се Мервин Уилиямс с блеснали очи и разгорещено лице, докато клатеше кола все по силно.

Карл потърпя още малко люшкането, след което инстинктивно се отпусна и се престори на припаднал. Беше го правил често преди, за да шантажира майка си,от която бе научил номера.

Училищните вратовръзки, които бяха използвали за да го вържат се впиха в китките му. Чу гласовете на децата да се снижават.

— Дали е наред? — прошепна Моли Търнър. — Не е мъртъв, нали… ?

— Не бъди глупава, — отговори Уилиямс неуверено — само се шегува.

— Все пак, по-добре да го свалим — това беше гласът на Йън Томпсън. — Ще си имаме страшни неприятности ако…

Почувства че го развързват, пръстите им нетърпеливо дърпаха възлите.

— Не мога да отвържа този…

— Ето ти ножа ми — срежи го…

— Не мога, това е моята вратовръзка — татко ще ме…

— Побързай, Брайън!

Продължаваше да виси отпуснат на последната връзка, със здраво затворени очи.

— Дай ми го! Аз ще я срежа!

Когато и последната връзка бе срязана той падна на колене, ожули ги в сгурта и отпусна лице на земята.

— Блайми, той наистина е…

— Не бъди глупак — все още диша. Само е припаднал.

Почти повярвал в собствената си измама той чуваше разтревожените им гласове сякаш от разстояние.

Уилиямс го разтърси.

— Събуди се, Карл. Стига си се излежавал.

— Ще повикам мистър Матсън — каза Моли Търнър.

— Не, недей…

— Това е мръсна игра, така или иначе.

— Върни се, Моли!

Вниманието му бе концентрирано върху парчетата сгурия, забити в лявата страна на лицето му. Не беше трудно да държи очите затворени и да не обръща внимание на ръцете на децата върху тялото си. Постепенно загуби мярка за време докато не чу дълбокия, сардоничен глас на мистър Матсън да се издига над общата шумотевица. Настъпи тишина.

— Какво, по дяволите, си направил този път, Уилиямс?

— Нищо, сър. Беше игра. Всъщност, идеята беше на Карл.

Здрави мъжки ръце го преобърнаха на гръб. Все още можеше да държи очите си затворени.

— Беше игра, сър, — каза Йън Томпсън — на Исус. Карл беше Исус. Играли сме я и преди, сър. Завързахме го за оградата. Беше негова идея, сър.

— Малко извън сезона — промърмори мистър Матсън и въздъхна, опипвайки челото на Карл.

— Беше само игра, сър — каза Мервин Уилиямс отново.

Мистър Матсън мереше пулса на Карл. — Трябваше да внимаваш, Уилиямс. Глогауър не е силно момче.

— Съжалявам, сър.

— Доста глупава постъпка.