Читать «Застигнати от викинги» онлайн - страница 26

— Питър… там вече няма никой. Убили са ги. До един.

— Да се махаме оттук! — изкрещя Питър и подхвана Патрик под раменете. — Бързо! Ставай човече.

— Там бе… ше цялото ми сем… ем… ей… ство. — промълви Патрик повече на себе си и уморено затътри крака, събрал огромна тежест в стомаха си. Два ручея моментално обляха бузите му, но от това мъката му не се стопи. Сякаш цялата вселена се беше срутила отведнъж върху него. „И нямаше да има покой душата му.“ Не и докато не умре…

* * *

Машината изпиука.

— Това е. — каза тихо Питър и гласът му премина в шепот. — Резултата.

Патрик се надигна от хамака и с празен поглед се дотътри до детектора на масови спектри. После дълго гледа в монитора, докосна няколко бутона и продължи да се взира. Измина поне минута, преди Питър да се реши да наруши тишината.

— Е?

Патрик не му обърна внимание. Вместо това рязко се извърна и Питър видя яростта в кървясалите му очи, както и мъката, която бе възкресила онези инстинкти, превръщащи човека в звяр.

— Убийци. — каза той тихо и изхлипа. — Убийциииии… — изкрещя и се втурна към изхода.

Питър моментално скочи и го хвана за краката миг преди да успее да отвори люка и да излезе навън.

— Луд ли си? Къде отиваш?

— За какво да живея повече? — разрида се Патрик. — Огледай се глупако! Ние сме двама. Идиоти, които няма да живеят повече от година и… — той истерично се изкиска. — Моля, имам излишна сперма, бихте ли ме снабдили с малко порно-списания?

— Млъкни! — кресна Питър. — Той го подхвана през кръста и го тръшна в хамака. — Да не си мръднал оттук!

Питър се приближи до монитора и видя диаграмите, които описваха масовите спектри на веществата. Отдолу със ситен шрифт беше изписано:

бензалдехид цианхидрин — ОТРОВА

— Хм. Много находчиво. — промълви той. — Накарали са ядрения пробразувател да синтезира отрова. Но, защо са чакали досега? Защо не са ни убили по-рано?

Питър се замисли за вероятните последствия от масовото убийство, както и за предпоставките, които доведоха до него. Пред очите му заплуваха труповете на хората, които имаха неблагоразумието да напуснат системата — банките, в които съхраняваха телата им. — Но защо? Защо? — не спираше да се пита той. — Онези, които бяха в системата и тези, които вече бяха хванати от вируси, и затворени като опитни мишки… Явно вирусите имат нужда от нас иначе не биха ни държали живи толкова време.

Иззад него Патрик изхълца. Едно шишенце се търкули от ръката му и се разби в пода. Беше празно.

Питър се изправи внезапно и се хвана за главата. Може ли да съм бил такъв глупак досега? — помисли си той, усещайки как истината се разля в мозъка му, едновременно с шума от разбиване на врата.

— ПИТЪР КРОУЛЪР И ПАТРИК О’БРАЙН, ИЗЛЕЗТЕ С ВИСОКО ВДИГНАТИ РЪЦЕ! — прозвуча силен глас. Питър хвърли един последен поглед към безжизненото тяло на Патрик и бутна капака. Отвън го заслепи силната светлина на халогенен прожектор.

— Ти беше прав приятелю. — промълви.

— Къде е другият? — каза гласът.

— Отрови се. — каза Питър и се разхили. — Да ви се намират порно-списания? — От ъгълът на устата му потече слюнка, но той не направи опит да я избърше.