Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 9

— Хей, Фийу, здравей! — каза един вятър. — Водиш ли момчето?

— Идва насам.

— Дано да побърза, защото не можем повече да задържаме напора на дърветата. Някои от тях се оказаха доста силни. — изхихика се вятъра.

— Не се притеснявай за това. — каза Фийу и злобно пламъче припламна в очите му. — Тича насам като младо сърне.

— На което си му подпалил опашката! — изсмя се вятърът.

— Още имам власт над вас! — изсъска смразяващо Фийу, което доведе гибелта на няколко млади борчета. — Макар вече да не съм бог на ветровете, мога да се справя с всички ви подобаващо.

— Не се сърди, Фийу! Ние сме с теб. — каза вятърът. — Просто се пошегувах.

— Мери си шегите. Особено пред момчето.

— Готови сме. — изфуча друг вятър. — Момчето идва.

Фийу се надигна на посребрената си опашка и се взря в далечината.

— Започваме. — каза той и се завъртя раболепно. — Моля ви, млади ветрове, вземете ме със себе си! — последното бе предназначено за ушите на Зийп-Р, който се беше притаил зад една къпина.

— Не може Фийу. Прекалено си стар, за да дойдеш с нас. — каза първият вятър. — Знаеш, какво е мнението на боговете за теб.

— Нищо няма да му стане на езерото. Може да потърпи един ден без мен. Само един ден, а? Какво ще кажете. — примоли се Фийу. — Заради старите дни. Толкова ми се иска да видя отново ширналите се поля. Да полетя с чайките над океана, да се устремя към слънцето. Моля ви, млади приятели!

— Не може, Фийу. — каза вятърът. — Изрично ти е забранено да напускаш куполът. Ако го направиш, боговете ще разберат. Знаеш го.

— Не и ако използвам вратата. Моля те дай ми този шанс!

Вятърът притихна, сякаш разсъждаваше. Две съвокупляващи се калинки бяха издухани от мястото си върху едно дърво, където Фийу се преметна и уви около ствола му. Елфите нададоха последен ужасяващ вопъл, той се блъсна в стената на купола и отново потъна в гората все едно, че тя беше купчина памук. В действителност, ветровете преградиха пътя на звука и го изядоха.

— Добре, Фийу. — каза най-сетне вятърът. — Но внимавай! Няма да стоиш и минутка след като вратата се затвори. Ще се прибереш точно на време и ще заемеш мястото си над езерото.

— Разбира сссссе. Кога съм те лъгал? — каза Фийу и му намигна. — Тръгвам веднага. Не искам да изпусна и секунда повече. — той се преобърна помаха за последно сбогом и се мушна през изкрящия в златно портал.

Зийп-Р изчака няколко минути, за да се убеди, че отново всичко е притихнало, и тръгна на пръсти сякаш усещаше, че го наблюдават. Един елф се опита да извика, но получи ужасяващ шамар, който откърти челюстта му и едва не прекърши вратът му. Елфът безмълвно заплака.

Зийп-Р се спря пред входа на вратата, протегна ръката си и усети топлината, която го лъхна от другата страна.