Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 11

— Какво? Но тогава ще умрем, тъпако. Поне се опитай да направиш нещо. — разтрепера се Върховният. — Не можем да умрем. Ние сме богове все пак!

Сторм повдигна объркано рамене.

— Направи дъжд веднага или ще те убия! — изсъска Върховният.

— Не е добра идея. — каза Сторм. — Така ще изхабя и последната магия, а това ще ни довърши още по-бързо. Можем да поживеем още малко, гхххх…

— Веднага Направи Дъжд!

Сторм усещаше как се затяга хватката на Върховния бог около шията му и примирено вдигна ръце.

— Добре, добре! Щом така искаш. Моля! — изпъшка той и направи така, че обилен дъжд заваля от небето. — Ето ти дъжд, даже порой! Доволен ли си?

Дъждът се посипа върху огъня — магия се смеси с магия и така затрещя! Сякаш от небето се изливаше керосин, а не вода.

* * *

След три дни

— Мамо, кога ще ядем? — попита малкото момче.

Бащата погледна смутено майката. Ядене? Какво е това? Но той също усещаше празнината в тялото си — като яма, която някой дълбаеше в тялото му и го караше да се превива от Болка!

— Баща ти ще измисли нещо, миличко.

Да измисля? — каза си той. — Да, но какво? — после излезе от пещерата и се залута в изгорялата степ. Някъде огънят беше изкопал кратери в почвата — големи колкото малко езеро, на други места пораженията бяха по-слаби. Тънки струйки дим се издигаха от опожарената земя и замъгляваха погледа му. Вървеше от часове, а гладът не му даваше мира.

Това пък какво е? — мъжът сгърчи ноздрите си. — Миризмата… Той се завтече бързо в тази посока. Миризма на печено!

Майа ще бъде щастлива. — помисли си доволно след като сдъвка парче месо. Чак когато утоли глада си, той нарами остатъците от сърнето и го понесе с равномерни крачки. Към Дома.

Дано не ме види някой по пътя. — помисли си мъжът и куполът се разпадна. Точно в този миг.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1333]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35