Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 8

— Защо не мога да летя? — попита тихо Зийп-Р, но Фийу го чу.

— Защо ти е да летиш?

Зийп-Р изпъшка тежко. Раменете му нервно потръпнаха.

— Искам… — каза възбудено той — искам да видя света извън купола. Повече не мога да живея така. Ако не го видя, ще умра. — избълва на един дъх Зийп-Р.

— Но проклятието, приятелю. Какво ще стане ако преминеш стените на купола? Проклятиееетооо — започна да вие Фийу като стар пресипнал призрак. Зийп-Р долови насмешката в гласа му.

— За какво проклятие говориш, Фийу? Та нали ветровете преминават купола, когато поискат. Досега нищо не се е случило.

— О, скъпи Зийп, — усмихна се Фийу и повдигна във въздуха една водна лилия — ветровете ги е имало много преди да се зароди куполът, макар и не в сегашния им вид. Също и светлината. Те могат да преминават в купола, тъй като за тях той на практика не съществува.

— Но, съществува за теб, нали Фийу?

Фийу се усмихна отново безмълвно.

— Попитай жреците за мен.

— Ходих при тях. По-отвратителна среща не съм имал в живота си. — призна Зийп-Р, потънал в спомена за опикания жрец. — Жреците не ги интересува какво става около тях. Те са толкова…

— Равнодушни?

— Точно така. — каза Зийп-Р с неизречена в душата си тъга. — Ще ми кажеш ли нещо Фийу? Нещо важно за мен?

— Питай, приятелю. Знаеш, че няма твоя молба, на която да откажа. — каза Фийу пресметливо. Една рибка се метна във въздуха, изплющя с опашка и отново се гмурна в бистрата вода. Отражението на Зийп-Р се размъти.

— Ти защо никога не напускаш езерото? Защо винаги стоиш тук — при „Голямото Магическо Езеро“? Да не би боговете да са ти сърдити?

Фийу потръпна. Зийп-Р видя как той се изви във фуния, завъртя се над срещуположния бряг като малко торнадо и се спусна лудешки в езерото, хвърляйки водорасли, и пръски вода.

— Не. — каза лаконично той — Просто съм прекалено стар за това. — и изпълни едно елегантно задно салто.

Зийп-Р въздъхна и се отдалечи.

— Е, направих каквото можах. — каза игриво Фийу и събори една златна жаба във водата.

* * *

Преди още по-малко време

Фийу се носеше над тополите, оставяйки тънка сребърна следа зад себе си, извиваше се, брулеше шишарките на най-високите борове и отново се впускаше напред. Днес не беше обикновен ден — разположението на звездите обещаваше да се отвори врата в купола. През нея можеше да се премине във външния свят. Фийу летеше весело натам, изоставяйки своето езеро, но кой можеше да заповядва на ветровете? Той изтръска шишарките на поредния изпречил се бор и отнесе сериозни ругатни от една катеричка.

Зийп-Р се стараеше да не изостава. Беше чул шепота на ветровете под неговия прозорец, беше забелязъл смутът в движението на златните рибки, побутвани от щастливия им господар. Фийу се държеше непринудено, както обикновено, но Зийп-Р чувстваше припряността в действията му. Дни наред следеше отдалеч езерото, наблюдаваше го и ето, че моментът най-сетне дойде — Фийу напусна убежището си и търти на север.

Гъсти гори се ширеха на север и човешки крак не беше стъпвал досега там, но като под някакъв знак клоните на дърветата се разтваряха и тревата притихваше под стъпките на Зийп-Р. Нежни гласове огласяха зелената дъбрава и странен шепот се носеше сред шумящите листа. Зийп-Р не познаваше езикът на елфите, които пееха за сътворението на купола и за радостта, която доставяше допирът на магията. Пееха още за живота, който си отиваше и за смъртта на купола, и никой не можеше да секне тъжните им песни. Гората плачеше с тях.