Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 10

— Най сетне. — промълви той и прекрачи.

* * *

Непосредствено преди наши дни

Плачи, плачи, о фейо на Приказната гора! Не ще секне тъгата ти, не ще се скърши мъката ти. Покой не ще намери душата ти. И Боговете ще плачат с теб. Защото вечно ще броди сянката ти. О, триж проклети бъдете ветрове на разорението! Дано не намерите мястото си сред хората и прокълнати да бъдете, както проклехте нас!

Елфска песен отпреди Проклятието

— Какво да сторя сега? Какво, какво? — тръшакше се Зийп-Р и скубеше косите си, сякаш те бяха последното нещо на света.

Някой беше откраднал предмета, който донесе от Външния свят и кой знае какво вършеше с него сега. Беше го заменил за пръстена си в един, как се казваше… казион? Нещо такова. Беше толкова хубав предмет, увеличаваше всичко, до което го доближиш. Като приказка. Погледнати през него мравките изглеждаха големи колкото бръмбари, а тревичките — като храсти. Как му казваше, онзи човек? Аха, май беше лупа. Точно така.

Къде ли е сега моята лупа? — вайкаше се Зийп-Р.

* * *

— Гледай, какво намерих. — каза Прик.

— Какво е това? — попита Ван-И.

Малкият грон го погледна учудено.

— Откъде да знам? — рече той и завъртя лупата към светлината. Няколко лъча веднага скочиха в нея и изгориха окото му. — Ууух! — зарева Прик и изпусна предмета в тревата. — Не ми е добре. Майчице! — Гроновете не знаеха думата болка и следователно не я използваха.

— Да се махаме веднага оттук. — задърпа малкият грон Ван-И. — Това нещо, не е хубаво нещо.

Двата грона се затичаха и изоставиха лупата да лежи върху тревата.

Въздухът изпращя и магията се появи като призрак от нищото. Тя се завъртя, подуши непознатият предмет, помириса го и накрая го пипна. Почуства се странно, когато премина през него. Сякаш ставаше по-плътна. Премина още веднъж и още веднъж… Нещо странно се случваше с магията, когато преминаваше през лупата. Тя се затърча из гората опиянена от новото чуство. Там, където се докоснеше — до дървета и храсти, избухваха пламъци.

Магията продължаваше да дивее, радваше се като малко дете и накрая изгоря. Огънят, който тя предизвика се разрастна и премина в буен пожар. Той обхващаше стволовете и клоните на дърветата, и ги превръщаше в пепел заедно със собствениците им. Никой в гората не знаеше що е огън. Не знаеше и Зийп-Р, който пръв видя димът и усети задушаващият му мирис — мирисът на проклятието. Той се луташе в гората с надеждата да открие портала, но напразно. Когато видя приближаващият пожар, се затича колкото го държаха краката.

— Върховни, Върховни! — завика той. — Прокля… тието… се… сбъдна. — изрече той задъхано.

* * *

— Направи нещо! — изрева Върховният към Сторм, богът на бурите. — Спри пожарът, да те вземат мътните. Направи дъжд или каквото там можеш. Само спри проклетият пожар!

— Как да го спра? — изкрещя на свой ред Сторм. — Обикновен огън, да! Пожари, колкото искаш, но пожар от магия… не може да бъде спрян. Той гори докато магията не се свърши напълно.