Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 4

Жрецът ехидно се подсмихна.

— ВДИГНИ Я! — каза той с привидно суров глас.

Зийп-Р се наведе рязко и стисна дебелата книга, на чийто гръб с рунически символи беше изписано „Определено съм стар да онанирам и за това се напивам — Върховен I“. Малко по-надолу с друг шрифт бе добавено: „I-ви беше умен, ама пиеше малко“ и „Да превърнем Купола в безбрежна пустиня на щастието; Тра-Ла-Ла; V-ти е скапаняк.“

Под тези символи, които никой смъртен не можеше да разчете се мъдреше едно петно, за което се смяташе, че притежава декоративен и божествен характер. Това беше вярно, но само отчасти. Що се отнасяше до божествеността, то си беше напълно вярно, за декоративността заслуга имаше V-ти, който повърна върху книгата в празника на „Голямата ДобърВечер“. От този момент нататък никой никого не поздравяваше нощем, а книгата бе изхвърлена с отвращение каквото само боговете познаваха.

— Е? Какво търсеше?

— Ами… — започна Зийп-Р като прецени, че честността би му донесла по-малко неприятности. — Чудя се какво има отвън.

— Отвън? — изригна жрецът. — Кой ти каза, че има отвън?

— Никой. — излъга Зийп-Р.

Жрецът кривна рязко главата си, от което шийните му прешлени изхрущяха като чорапите на свети Птоломей. От гневният му поглед изхвръкнаха гневни искри, а червеите над очите му се разбягаха уплашено.

— Фийу. Вятърът над Голямото Магическо Езеро. — измънка Зийп-Р. — Той ми каза. Преди няколко дни.

Жрецът престана да гледа като първата жена (говореше се, че тя получила катаракта след дългото използване на капките за очи „Змийон“) и отново се усмихна. Това действие повлече след себе си куп бръчки и дузина пожълтяли от силния тютюн зъби.

— И какво точно ти каза онзи Непрокоп… Ветрушко?

— Каза, че има пространство отвън, където боговете не стъпват и където младите ветрове извършват необузданите си оргии.

Този път беше ред на Жрецът да се изчерви.

— Друго? — полюбопитсва с пресипнал глас той.

— Каза, че имало някакво проклятие, което ще се изпълни в мига, в който създание от купола прекрачи стената му. Някакво ужасно проклятие.

— И ти знаеш какво е проклятието?

— Не. — каза простичко Зийп-Р.

— И не се боиш да го научиш, така ли?

— Нямам причини да се страхувам от нещо, което не може да бъде постигнато. Пише го в „Книгата за божествените мъдрости и откровения“.

— Човек се бои от неизвестното. — изломоти Жрецът.

— Не и когато неизвестното го привлича. — измънка момчето, но гласът му остана нечут. Нещо друго беше привлякло вниманието на Жреца и сега той изнервено хапеше устни.

По стената на зикурата, вляво от Зийп-Р потече някаква субстанция. Тя се плискаше игриво в мраморното корито три стъпки над пода и се изливаше по един страничен улей в малко дъбово буренце.

— Получих доставката! — извика Жрецът.

— ДАНО ТИ ХАРЕСА! — прогърмя гласът на Що-Не-Съм-Трезвен, последван от разкъсващ кикот. — Сам съм го приготвил. Да, да реколтата е добра.