Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 5

— Само че аз бях поръчал бяло, не червено!

— Оооп. Lapsus memoriae. Веднага ще оправя нещата.

Жрецът се усмихна.

— Разбирам. — каза той. — Statu quo.

— In statu nascendi. — изхили се отново Що-Не-Съм-Трезвен и по стената потече смърдяща бледоморава течност. — Manu sinistra! — продължаваше да се залива от смях богът на виното. — Обърках заклинанието на бялото вино с това на урината. Ъъъъ, можеш да я изхвърлиш. — добави виновно той.

Зийп-Р гледаше с объркано изражение още по-обърканите действия на Жреца и нарастващото у него напрежение ескалира до степен, в която добрите му обноски се изпариха като слабият мускусов дъх сред ураган от зловония. Зийп-Р бръкна с показалец в носа си. Болезнено дълбоко.

Жрецът се луташе сред неразборията с кофи и легени в ръце, хвърляше в канала миризливата течност и подлагаше други празни съдове под нестихващия уринопад. Беше изпръскан от главата до петите, а миризмата му можеше да изгони умиращ скункс.

— Ха, ха, ха! — хилеше се Що-Не-Съм-Трезвен. — Минутка… ето такааа. — промълви той и отнякъде долетя звук безбожно приличащ на затваряне на гигантски цип. — Ей сега ще разполагаш с най-прелестното бяло вино, което си пил някога. — каза той и полусериознозния му тон предизвика бръчки на съмнение по измокреното лице на Жреца.

— De gustibus non est disputandum. — промълви измъчено той.

И наистина след минута от невидимия улей в тавана потече изкрящо пенливо Шато д’Икем, което направи 1967 година паметна за истинските познавачи. Що-Не-Съм-Трезвен беше накарал гроздоберачките да събират гроздето за това вино зърно по зърно. А за непознавачите ще кажа, че в купола времето нямаше значение. Що-Не-Съм-Трезвен и компания пиеха и се радваха еднакво добре на младото Домен дьо л’Егелиер от 1996 и на приказното Шато Марго от 1855.

Куполът пътуваше във времето. И това нежно равновесие би се нарушило единствено при преминаване на енергия от него във външния свят. Как точно и кога никой не знаеше. Ако не беше измокрен до кости и дълбоко унизен от пиянското проявление на бога на виното, Жрецът щеше да посвети Зийп-Р в същността на проклятието. Но не го направи. А, тя беше толкова проста — на първата страница с големи златни букви, още при сътворяването на „Книгата за божествените мъдрости и откровения“ пишеше:

НЕ СЪДИ ТОЗ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪДЕН!

и още:

В ДЕНЯ ПРАВЕДЕН И СВЕТОТО ПИСАНИЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ ОНОВА, ЩО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ПРЕДСКАЗА. КУПОЛЪТ ЩЕ ЗАГИНЕ И ЩЕ СЕ ИЗЛЕЕ МАГИЯТА В ПРОСТОРА НЕБЕСЕН, И ЩЕ ГО СТОРИ ТОЗ, КОЙТО НИВГА МАГИЯ НЕ Е ПОЗНАЛ.

АМИН

Зийп-Р беше обикновен член на купола. Не боравеше с магии, не блестеше с особен ум, даже не замеряше с камъни златните рибки в „Голямото магоческо езеро“ както правеха неговите връстници. Но притежаваше нещо, за което не можеше да бъде осъден. Не и в купола — безграничното си любопитство.

Това беше напълно достатъчно като начало. Когато Зийп-Р беше готов, той щеше да разруши куполът, но нито той, нито който и да било друг знаеше какви щяха да бъдат последствията. А те обещаваха да бъдат наистина грандиозни. Едва ли Що-Не-Съм-Трезвен щеше да се държи толкова арогантно в присъствието на Зийп-Р, ако знаеше, че след време той щеше да причини разкъсването му на милиони ароматни парчета.