Читать «Приближаващото проклятие» онлайн - страница 2

Всеизвестни са законите за гравитацията, нашепнати на Нютон в един махмурлийски следобед от бога на моретата Ако-Можех-Да-Плувам, който упорито замерял с ябълки една красива берачка. Там, където Върховният падаше и се размазваше, боговете посяваха Златна Ябълка, в резултат на което за няколко хилядолетия куполът се обогати с най-хубавата ябълкова градина в целия свят.

Така или иначе Зийп-Р, не беше запознат с гореизложените факти, макар че притежаваше нещо, за което другите не подозираха и което стана причина за сбъдването на проклятието. В момента той малко се интересуваше от факта дали ще бъде изключен от общността на купола или дали ще бъде сочен от жреците като пример за неподражание, тъй като друг по-наболял проблем тревожеше нещастният му мозък.

Миризмата на проклятието се навираше в ноздрите му, измъчваше го и го задушаваше. Очите на Зийп-Р сълзяха и той ги обърса, в резултат на което по лицето му остана една широка мръсна линия. Мощен червен лъч се стовари в изсъхналата шума пред него и опърли короните на няколко високи смерча. Зийп-Р дори не намали хода си. Той заобиколи димящият кратер и продължи забързаният си ход. Втори лъч изпращя до лявото му ухо и отнесе една топола.

— Но защо, господи? — извика той с раздран глас.

Когато след десетина минути не без основание сметна, че прозрението го е отминало, мощен глас прогърмя в ушите му и разклати останалите дървета.

— КОЙ СКРИ ПОЗЛАТЕНИТЕ МИ САНДАЛИ? Кой, идиоти такива?

— Господи, не бях аз. — каза задъхано Зийп-Р.

— ТИ ДА МЪЛЧИШ! Заради теб целия купол е с главата нагоре.

— Съжелявам. Аз…

— Съжелявам?! Какво е това, момче? Някоя дума, която си научил от невежите Творения извън купола, А?

Зийп-Р сви рамене. Не можеше да си спомни откъде думата беше влязла в главата му. Както и много други със съмнително значение: съмнение, грях, глад, жажда, тъга… Дълбоко в него ставаше нещо, което никой не можеше да обясни.

Проклятието се сбъдва! — изтръпна той.

— Трябваше да ме послушаш, момче. Трябваше да слушаш проклетите жреци. — изломоти Върховния. — Липсваше ли ти нещо в купола, а? Или искаш да заприличаш на творенията извън него — да израняваш ръцете си от работа за късче храна? — последва кратка пауза в която се чуваше единствено стърженето на светлината върху стените на купола. — И… няма ли кой най-сетне да ми донесе позлатените САНДАЛИ?!?

Зийп-Р прескочи една локва.

— А сега, господи, какво да правя?

— А?

— Как да се спасим от проклятието?

— Аз от’де да знам, бе нещастнико? Нямам си и понятие от глупостите на Творенията отвън. Хм… с тези обувки приличам на червената шапчица. — грубо изграчи той.

— А няма ли някой, който да знае, Върховни?

— Ммм? Да. Има такъв… богоподобен субект. Но не ми е позволено да произнасям името му на публично място. — върховният изфъфли глухо едно „Мдааа“ и се почеса по корема. — Той е низвергнат от Планината, тъй като беше използвал божествената си (е това е малко спорно) природа, за да наложи вето върху консумацията на алкохол. Сега вече не може да ни мъти водите.