Читать «Ето го, идва животът» онлайн - страница 8

— Не мога! — извика Джон. — Вратата е заключена.

— Господи! — извика Питър и в отговор на молитвите му един камък се срути до десният му крак.

— Какво ще правим, той е решил да ни погребе тук. — завайка се Джон. — Целият кораб се тресе.

— Помогни ми! — изкрещя Питър. — Хвърли ми един енергопреносител!

Джон се наведе, прикривайки главата си с едната ръка, докато с другата извършваше кощунственото деяние. Той отне една от плоските кутийки и я подхвърли на Питър. Последният се опита да отмести камъка от жертвеника, но той беше прекалено тежък, като своевременно параклисът се люлееше подобно на малка гондола в средата на океанско течение.

— Това трябва да е тук. — изкрещя Питър и със сетни сили отмести камъка, който преди доста време беше положил сам и то с лекота. — Видя отвора и пъхна там енергопреносителя. — Електричен извод, така си и мислех.

Питър погледна индикатора върху енергопреносителя, който трябваше да покаже края на зареждането му.

— Най-сетне. — извика той.

— ОТКАЖИ СЕ! ТЕ НЯМА ДА ТЕ ПОСЛУШАТ!

— Ще видим. — извика Питър и се завтече към най-близкия робот, но устремът му бе внезапно преустановен от един камък, който падна върху робота и измачка бронята му. Питър подскочи като ужилен и се стовари върху следващият. Върху неговата броня се белееше едно „А“. — Да видим, Ейти, ти ще ме послушаш ли. — изпъшка той и натика енергопреносителя в слота. — Събуди се!

— Слушам. — каза просто Ейти и стана.

— Избий тази врата, Ейти. — посочи вратата Питър.

— ИЗВАДИ ЕНЕРГОПРЕНОСИТЕЛЯ, ЕЙТИ!

— Аз съм човек, Ейти, слушай мен!

— АЗ СЪМ ТВОЯТ СЪЗДАТЕЛ!

Ейти за миг се обърка сякаш сверяваше данните от паметта си, защото създател и човек за него явно бяха едно и също. После се размърда, стигна до вратата и я блъсна с всичка сила. Шум от разбиване на врата и посипване на трески се смесиха с едно „НЕ, ЕЙТИ!“ и оставиха двамата човеци да излетят навън, в металния коридор, където уплашени ги чакаха други двама човека.

Прелитайки край Ейти, Питър едва успя да забележи как той извади енергопреносителя и се просна на пода сред дъжд от камъни. „Машина“ — помисли си Питър и се усмихна. Той просто бе изпълнил заповедите по нарастване на приоритета.

— Какво ще правим сега? — попита задъхано Питър.

— Първо ще трябва да спрем тази луда машина докато не се е смахнала съвсем. След това… ами, предполагам ще трябва да ти преотстъпя жена си за известно време, докато ремонтираме Пин. — каза Джон с пресъхнало гърло.

— Аз нямам нищо против. — усмихна се Елиза и тази усмивка стопи окончателно стоманената преграда в Питър.

Той вече беше човек.

ЕПИЛОГ

Експедицията към Атикус трая двеста и четиридесет земни години, носеше на борда памет-изкуствен интелект (ПИИН), апаратура за възпроизвеждане на живот и готови матрици, специално пригодени да понесат върху плещите си тежката задача. Това бяха роботите — двадесет и шест на брой всеки, от които бе разделен на биоразтворими компартменти, и играеше роля на специфичен биореактор, в който като в магическа сфера се срещаха факторите на растежа, наследствените носители, и специализираните белтъци, за да създадат най-великата магия на света — Животът.