Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 15

— Аз не съм от тях — възрази Док.

— Тогава как ме откри? Откъде въобще знаеш за мен?

Разгневена и нападателна, отказа подаденото й меню, скръсти ръце върху гърдите си и зачака отговор.

— Чувала ли си за вируса на хилядолетието? — попита той.

— Какво по-точно?

— Къде смяташ да посрещнеш настъпването на 2000 година?

— В дома на приятел, който разполага със собствен генератор и слънчеви панели.

— Значи картинката ти е ясна.

Тя сви рамене.

— А какво ще кажеш да посрещнеш Новата година в Ню Йорк?

— Ти луд ли си? Това е последното място, където бих искала да бъда.

— Какво ще кажеш да дойдеш в Ню Йорк и да работиш на компютри, които се грижат за опазването на околната среда към Градската управа? Така помпозно наричат те водоснабдяването. — Тя го погледна, сякаш е изкукуригал. — Ще имаш възможност да добавиш още една халка към колекцията си — довърши той.

— Нещо ме подвеждаш — отвърна тя. — Няма начин да не си от МО.

— Как да ти докажа, че не съм? Ако бях, нямаше да седя тук и да разговарям с теб. Щях да те отведа, окована в белезници. — Връчи й самолетен билет и пари. — Ела в Ню Йорк и сама реши. Ти ще отговаряш за водоснабдяването. А за да ти е още по-интересно, те уверявам, че познанията, които си придобила при ровенето във военните компютри, ще ти бъдат от полза. Ще следиш и компютрите на Централата за космически изследвания в Колорадо Спрингс.

— Наистина ли?

— Освен това ще получиш и пари.

— Колко?

Док надраска числото върху салфетката и Рони започна да брои нулите.

— За толкова струва ли си? — попита той.

Рони пристигна на Насо стрийт скептична. Не се отърси от подозренията си, докато Док не й помогна да влезе в базата данни на една от четиринадесетте водопречиствателни станции на Ню Йорк. Щом попаднаха в компютъра на водоснабдяването, той я запозна с данните, изписани на машинен език. Тук проблемът 2000 се очертаваше като един от най-тежките, защото имаше скрити полета с данни, програмни грешки, сривове на част от програмите.

— Ако това не бъде оправено, Ню Йорк ще потъне под човешки фекалии — обърна й внимание Док. — Няма да е трудно да се вкарва вода в града. Водоснабдяването на Ню Йорк е великолепно и зависи предимно от гравитацията. Проблемът е как да се разкарат отпадъчните води.

— Какво правят те по въпроса? — попита Рони.

— Те? — присмехулно повтори той. — Няма никакви „те“. „Те“ са един мит. В дадения случай „те“ ще бъдеш ти. И дори да изградиш наново целия този софтуер и да го накараш да заработи, в системата на компютърния контрол на водоснабдяването има хиляди вградени чипове в помпи, клапи, вентили. — Док се ухили и разгъна голяма карта. — Това е подробна схема на всички тръби, тунели и аварийни изходи. Цялата водна канализация на Манхатън. Проследил съм критичните трасета и съм отбелязал помпите. Можеш лично да отидеш да ги видиш всичките.

— Господи, това е гадна работа. — Налага се да си поизцапаш ръцете, за да си заслужиш милиона, Рони.

— А когато не съм долу из канализацията, ще си играя с компютъра на Централата за космически изследвания, така ли?