Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 14
Марк Джоузеф
— Какво ще кажеш да се уредиш със собствена телефонна компания?
— Оооо… — възкликна тя. — Ще бъде доста забавно. И какво бих правила с нея?
— Всичко, което поискаш, стига да я поддържаш в постоянен работен режим.
— Ти кой си всъщност? — попита тя.
— Самотния Скитник — отвърна Док. — Капитан Америка, самураят Йоджимбо, мъжът без име. Можеш да ме наричаш Док. Ще се срещнеш ли с мен за по едно питие?
— Избягвам да си имам работа с мъже.
— Гледай на мен като на колега-маниак и нищо повече — предложи й той. — Разполагам с истински пари, законна компания и работа за подходящия човек. Трябва ми компютърен запалянко, който се интересува от управление на телефонни системи.
— Звучи ми като индустриален шпионаж — отбеляза тя.
— Много по-гот е.
Срещнаха се в преобразуван на бар склад. Каролин се оказа момиче с мотор, облечено в кожени дрехи, с късо подстригани коси и шини на зъбите.
— Ти ли си Док?
— Да.
— За какво точно става дума?
— За вируса на хилядолетието.
— Оооо… Отсега започва да ми харесва. Можеш да ме почерпиш едно питие.
— Комуникациите ще бъдат от жизненоважно значение във въпросния ден — подхвана Док, когато се настаниха в ъгъла, за да са по-далеч от музиката. — Ще са ни нужни работещи линии и директни връзки с контролния център на електрокомпанията и електроцентралите, както и с централния команден пункт на метрото. Трябва ни още вътрешна телефонна мрежа в къщата, телекомуникационен център и интерком. Смяташ ли, че ще се справиш с всичко това?
— Богат ли си? — попита тя.
— Не се безпокой за това. Ще се наложи да обходиш буквално всички линии и да провериш всяка връзка.
— Ще ми е нужен камион на телефонна компания.
— Добре.
— Логически проби, а и други неща.
— Ще разполагаш с всичко необходимо.
— Това намирисва да се окаже най-голямото телефонно забавление на всички времена. Уау!
— Да, но няма да говориш за това с приятелите си. Не ти давам право да се хвалиш.
— Не съм сигурна дали това ми допада.
— То е част от сделката. В продължение на две и половина години това ще бъде животът ти и останалата част от света ще престане да съществува.
Док й предложи същото възнаграждение и бонуси като на Бо. Парите представляваха доста по-солидна сума от заплатата й като низш програмист в телефонната компания „Бел-юг“. На следващия ден той я отведе в Ню Йорк и я запозна с Бо.
— Аз съм „КонЕд“ — представи се Бо. — А ти коя си?
— Ами предполагам, че съм „Бел-Атлантик“ — отвърна Каролин.
Рони Фонг се оказа фатално чаровна млада китайка от Сан Франциско с четири пръстена на носа — всеки символизираше успешно компютърно проникване в Министерството на отбраната. МО не успя да докаже, че точно тя го е направила, но й предложиха да стане хакер, който да прониква в компютрите на министерството на отбраната на Китай. Младата жена им се изсмя. Когато Док й се обади, тя, естествено, го взе за подставено лице от Пентагона. Той й предложи да се срещнат в кафене на Северния плаж.
— Единствената причина, поради която дойдох — започна тя още щом стъпи в кафенето, — е, защото иначе вие от МО няма да ме оставите на мира.