Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 17

— Това ти е новата играчка, Ейдриан. Харесва ли ти?

— Страхотно — отвърна Ейдриан. — Приемам.

За да оформи окончателно екипа си, Док се нуждаеше от специалист по всякакъв вид хардуер — той трябваше да поддържа компютрите и комуникационното оборудване в отлична форма. Бо познаваше някакъв хакер от Сан Хосе: беше откраднал чертежи на авангардни микропроцесори от Интел и се опитал да ги продаде на индонезийски картел. Казваше се Джод Фернандес. Не бе трудно да се открие. Док го чакаше при входа на „Сан Куентин“. Онзи се появи, облечен в костюм с жилетка, който подчертаваше бръснатата му глава и подстриганата козя брадичка.

— Искаш ли работа? — попита го Док, вече извън портала на затвора.

— Искам едно питие. Кой, по дяволите, си ти?

— Тип, който ти предлага работа. Истинска работа, а не такава, която ще те върне там, откъдето излезе.

— Заведи ме първо в Бара на безименните и като начало ми купи едно питие.

По време на тригодишното си пребиваване в „Сан Куентин“ Джод поддържаше компютърната система на затвора и си бе спечелил име в мрежата като гуру в областта на хардуера.

— Колко ти предложиха индонезийците? — попита Док, готов да отпие от бирата.

— Не беше достатъчно.

— Колко е достатъчно?

— Парите не ме интересуват.

— А какво?

— Времето — отвърна Джод. — Искам време. Дадох три години от живота си, които никога няма да видя отново.

— Добре — обади се Док. — Посвети ми две години и после целият живот е твой.

— Получих и други предложения.

— Знам — увери го Док. — Ти си страхотно известен.

— Каква е работата?

След като Док очерта проекта си, Джод се огледа из бара и каза:

— Мога да се настаня в Ню Йорк, но трябва да го уговориш с офицера, който ще ме наблюдава през изпитателния ми период след затвора.

Няколко дни по-късно Джод кръжеше бавно около IBM s/ 390 — вертикална кутия от лъскав метал, висока два метра, широка метър и петдесет и дълбока метър и двадесет.

Мейнфреймът. Вътре в кутията имаше сто и двадесет основни процесорни единици, седем операционни системи и повече памет отколкото на всички слонове в Африка. На пода до компютъра се издигаше впечатляваща, висока поне половин метър купчина листа — представляваше ръководството. Инструкция номер едно: включи устройството в електрическата мрежа. Инструкция номер две: постави бутона на „Включено“. Боже милостиви, помисли си той, грабна първите десетина сантиметра листа и започна да чете.

3.

— Сега вие сте войници и трябва да се придържате към военна дисциплина — обяви Док на сформирания екип. — Сигурно ще ви прозвучи пресилено и мелодраматично, но това е единственият начин да завършим проекта навреме.

— Необходимо ли е да отдаваме чест? — попита Бо саркастично.

— Не.

— Да носим униформа?

— Не.

— Харесвам униформите — обяви Рони. — Хайде да си въведем униформа.

— Униформите ще привлекат вниманието, а това не е позволено. В сила е едноединствено правило — обясни Док. — Нямате право да говорите за онова, което правите тук. Никой извън участниците в проекта не бива да заподозре в ни най-малка степен с какво се занимаваме. Повтарям — никой. — Док наблюдаваше лицата им, докато осмисляха думите му. — Вие имате приятели, семейства, любовници и дори врагове — продължи той, — но нямате право да споделяте какво правите. Все едно изпълнявате строго поверителна задача на ЦРУ Тя е абсолютно секретна и секретна означава точно това — секретна! Не се допускат никакви изключения.