Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 99

— Не е ли прекрасна! — възкликна Луиза.

— Красавица. И ухае фантастично — на пудра и мляко.

Всъщност Луиза също ухаеше. Тя сякаш плуваше в облак от аромати.

— Може ли да я взема сега — примоли се Пам.

— После аз — настоя Олга Фишър.

Докато всички гукаха около Стела, Манодж раздаваше парчета торта и удостояваше Луиза с мрачни погледи.

— Луиза — каза високо той, — тъй и тъй си тук, можеш ли да намериш договора с Миранда Инглънд?

— Моля? — усмихна се разсеяно Луиза. — Миранда коя?

— Миранда Инглънд. Припомни си последния договор, който тя подписа. Знаеш ли къде се намира?

Нова полуусмивка.

— Представа си нямам.

А още по-малко интерес, отбеляза Джоджо.

В този момент се появи Марк и скупчилите се жени се отдръпнаха да му направят път.

— Поздравления — той целуна Луиза и погледна надолу. — Виждам, че прилича на майка си.

— Искаш ли да я подържиш?

Марк внимателно пое Стела и я залюля в прегръдките си, после й се усмихна и каза нежно:

— Здравей, красавице.

О, Боже. Джоджо се канеше да сложи в устата си парче торта, но се спря и го върна в чинийката.

— Влюбен съм — нежно каза Марк, галейки с пръст Стела по лицето, но Луиза се усмихна и съобщи:

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да тръгвам.

— Какво? Вече? — разочарованието бе всеобщо.

— Дойдох с автобуса, за да мога да я накърмя, но ако не си тръгна веднага, ще ме хване задръстването и ще минат часове, преди да стигна в къщи.

— Остани още малко — настоя Олга Фишър.

— Наистина не мога.

— Добре.

Те неохотно я пуснаха да си върви и се разотидоха по кабинетите.

Джоджо събра всички подаръци, изпрати Луиза до асансьора и използва момента да я попита:

— Добре ли си?

Луиза я дари с още една от прекрасните си усмивки и отговори:

— Джоджо, никога не съм била по-щастлива. Имам чувството, че съм в рая.

— Още се срещам с Марк.

— Той е прекрасен мъж. Виж как се зарадва на Стела.

Ясно. Връзката, която Джоджо искаше да установи, нямаше да се получи, поне не днес. Луиза не беше същата; беше се превърнала в нещо друго, в роб на едно вързопче. Да си го кажем, докато беше в кабинета й, единственият човек, когото поглеждаше, беше Стела, въпреки че Стела не можеше още да отвърне на погледите й.

Целуна я за довиждане.

— Обаждай се и ще се видим… кога предстои да се връщаш? През юни ли?

— Май през юни. Ще се видим тогава.

— Е — просъска Манодж на Джоджо, когато тя се върна. — Видя ли?

— Кое?

— Когато Марк Ейвъри взе бебето, всички жени викнаха: „Ааах!“ Жените постоянно прегръщат бебета, но никой не ахка. Каква е тая работа?

Джоджо го изучаваше.

— Ти ми кажи.

Беше любопитна да узнае защо при вида на Марк, който гука на Стела, загуби апетит към вкусната торта.

— Очевидно е!

— Защото изглежда мъжествен, но нежен ли?

Той подбели очи.

— Защото е шефът и те му се подмазват.

Четири седмици по-късно

— Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед — Пам подаде на Джоджо купчина страници. — Мисля, че е ръкопис.

— Мислиш?

— Прилича на сбирка от имейли.

— Документалистика?

— Не точно. Но личността, която го е писала, не е тази, от която го имаме. Авторката е Джема Хоган, но го изпрати приятелката й Сюзан.