Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 97

Мариан Кийс

— Да — потвърди Фран Смит, помощничката й, оглеждайки с въздишка пода, който й предстоеше да помете.

Джоджо придружи Нейтън до таксито и го заведе в „Садърн Крос“, където Олив и екипът й разиграха коренно различно прадставление. Никакъв пясък, никакви бурки, никакви играчки-автомати. Само разговори за наградата „Букър“.

Въпреки че предлагаха същия аванс като „Долкин Емери“, бяха предвидили много по-малък бюджет за реклама. Накараха факта да прозвучи като нещо хубаво.

— Прекомерната реклама може да опропасти една книга — заяви сериозно Олив. — Хубавите книги нямат нужда да се рекламират по търговски центрове и по спирките на метрото. Те говорят сами за себе си.

После, притиснат от Олив, Нейтън се съгласи, че не иска да го сложат в един кюп с Джон Гришам и Том Кланси по летища, супермаркети и класации за най-продавани книги. Че много повече му подхожда да си изгради репутацията на добър писател въз основа на добрите отзиви и препоръките, предавани от уста на уста.

Когато срещата свърши, Джоджо заведе Нейтън в близката кръчма и се опита да направи равносметка.

— Дори книги, прекрасни като твоята, могат да спечелят от рекламата.

— Книгата си е моя — възрази Нейтън, малко ядосан, беше се главозамаял от идеята да спечели литературна награда. — Искам да ме отпечатат „Садърн Крос“.

Ами хубаво, помисли си Джоджо. Започна се.

Глава 34

Петък сутринта

— Отпечатали са го — оповести Манодж, подхвърляйки броя на „Литературни новини“ на бюрото й — на пета страница.

„Литературни новини“, 2 март

РЕКОРДНИ ПРОДАЖБИ

„Любовта и фереджето“, дебютен роман, чието действие се развива в Афганистан, според източниците ни беше продаден на Олив Лиди от „Садърн Крос“ за 1,12 милиона лири — най-високата сума, плащана някога във Великобритания за дебютен роман. Г-жа Лиди го определя като книга на десетилетието. Авторът му Нейтън Фрей е бивш начален учител, който шест месеца е живял, предрешен като жена, в Афганистан, докато правел проучванията си за книгата. Агент по продажбата е Джоджо Харви от „Липмън Хай“, която в последно време жъне успехи. Тя е агент и на Миранда Инглънд, която е на първо място в класацията за тази седмица с четвъртия си роман. Другият редактор, участвал в наддаването, е Таня Тийл от „Долкин Емери“, за която казват, че е „съкрушена“.

Съкрушена, точно както казват, помисли си Джоджо. Таня се разрида, когато Джоджо й се обади, за да съобщи новината. Един от най-трудните елементи на работата й беше да отхвърля хората, но победителят можеше да е само един.

— Манодж, ще отидеш ли да купиш една торта?

— Празнуваме ли?

— Не, Луиза ще ни посети следобед с дъщеричката си Стела.

Манодж се смути.

— Луиза? — но после шеговито продължи. — Тъкмо ще ме отвори къде е забутала договора с Миранда Инглънд. И ти ми казваш, че била подредена.

9:43, петък сутринта

Джослин Форсайт почука на вратата.

— Най-сърдечни поздравления, скъпа.

— Благодаря ти.

— Всичко ли е тип-топ? Прочете и ситния шрифт, нали?

— Почти. Сега ни опаковат с полиетилен.

О, не.

— С полиетилен ли ви опаковат? Да не е някой от юридическите ти лафове?