Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 95
Мариан Кийс
— Да. А за теб?
— По-зле отвсякога.
— Всички ли участваха в наддаването?
— Да — смръщи се тя. — Всичкият тестостерон.
— Поела си голям риск.
— Но успях.
— Кажи ми, не започна ли всичко, за да биеш Ричи Гант?
— Естествено.
Докосна рамото му с връхчето на езика си. Кожата му беше гладка и солена. После зарови лице във врата му и вдъхна аромата му. Беше упойващ.
Едновременно се сепнаха и се събудиха, видяха часовника и се спогледаха с ококорени от притеснение очи и настръхнали коси.
— По дяволите! — каза Джоджо — Марк, ставай, отивай си вкъщи!
— Да му се не знае — пребледнял и махмурлия, Марк хукна през вратата, все още обличайки се. — Ще ти се обадя по-късно.
— Хубаво. Желая ти късмет.
Секунди по-късно Джоджо чу да се затръшва входната врата, навярно беше прелетял петте етажа. Стомахът й беше на топка от притеснение: задаваше се опасност. Каси щеше да разбере, Марк щеше да й каже, щяха да съобщят на децата, щеше да бъде ужасно, той щеше да се изнесе от Пътни (Пътни — квартал на Лондон. — Б. пр.), щеше да дойде да живее при нея, щяха да се съберат, а тя още не беше готова.
Денят й се стори безкраен. Отиде на йога с идеята, че това ще разсее мислите й от чакането. Получи се само за един час. Когато се върна вкъщи, почти очакваше да намери Марк отвън с куфар в ръка. Но го нямаше. И никакви вести. Лошо. Липсата на новини беше по-потискаща от лошата новина. Марк и Каси навярно бяха потънали в порочния кръг на сълзите и взаимните обвинения. Потрепери, като си ги представи.
Накара Беки да излязат на пазар. Прекараха следобеда в „Уайтлис“, Джоджо проверяваше телефона си за съобщения на всеки петнадесет минути. Нищо. Мразеше безсилието си да не може да му позвъни.
Накрая й се обади в събота вечерта, когато Джоджо беше у Беки и Анди.
— Той ли е? — само с устни прошепна Беки, с широко отворени от тревога очи.
Джоджо бързо й кимна.
— Той е — прошепна Беки на Анди и те седнаха с хванати ръце, сякаш очакваха ракова диагноза.
Джоджо се изправи и отиде в антрето.
— Какво стана? Издънихме ли се?
— Не.
Тя въздъхна, за първи път с пълни гърди през този ден. Но напред с облекчението, почувства и разочарование. Във въображението й той вече живееше с нея и тя се беше примирила с тази мисъл. Всъщност й беше много приятно.
— Кажи ми какво стана?
Така се случило, че Каси спала така тежко през цялата нощ, та само забелязала, че Марк се прибира в седем без пет с репетираното извинение: — „Цяла седмица се прибирам късно, до гуша ми дойде от шумни италианци, заспал съм на канапето в бара, ето ти номера, ако не ми вярваш.“
Но Каси наистина му повярвала — Джоджо реши, че е по-глупава, отколкото я беше смятала — и тя и Марк прекараха неделята в траурно настроение.
— Бяхме на косъм — казаха си. — Не трябва да допускаме да се случва отново.
Но четири нощи по-късно случаят се повтори. Въпреки че предишното закъснение беше предизвикало ужасно безпокойство, не настъпи краят на света; някак си се измъкнаха. И втория път се получи.
Глава 33
Джоджо излезе от асансьора, после кимна на Нейтън да я последва.
