Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 287

— Какви например.

— Отде да знам. Резки движения.

— Добре.

Закараха ни в болницата, стана ясно, че сме напълно здрави, което беше забележително, след което мама дойде, за да ни закара до дома си: идилична къщичка в едно идилично селце в периферията на земеделски район. Градината на мама граничеше с поле, на което пасяха три флегматични овце, а наоколо, като щастливо глупаче, подскачаше агънце.

Ема, като градско дете, се прехласна по първата овца, която вижда.

— Лошо куче — извика се тя, — ЛОШО куче!

После започна да лае — звучеше съвсем истински — и овцете се скупчиха край вратата и я загледаха, с глави, близо една до друга, с деликатно изражение.

— Влез вътре — повика ме мама. — Получила си ужасен шок, трябва да си легнеш.

Не ми се искаше да оставя Ема, дори да откъсна очи от нея, след като едва не я загубих. Но мама каза:

— Тук ще бъде на сигурно място. — И някак си й повярвах. Минути по-късно ме беше настанила в стая с дървени греди и тапети на рози. Потънах в меко легло с гладки памучни чаршафи. Всичко миришеше на чистота, спокойствие и сигурност.

— Трябва да се погрижа за колата на Ирина — възпротивих се аз. — Трябва да се свържа с Антон. И да се уверя, че наистина нищо лошо не се е случило с Ема. Но първо трябва да поспя.

В следващия миг беше сутрин и като отворих очи, видях мама и Ема в стаята ми, Ема правеше физиономии. Първото, което казах, беше:

— Вчера не умряхме.

Мама ми хвърли поглед в смисъл: „Не пред Ема.“ И ме попита:

— Как спа?

— Прекрасно. Ходих до тоалетната посред нощ, но не се блъснах в касата на вратата, че да получа мозъчно сътресение, от което до края на живота си да виждам двойно.

— Баща ти пътува насам от Лондон, иска сам да се увери, че си се изплъзнала от лапите на смъртта. Но няма да се събираме — бързо добави тя. Винаги така ми казваше, когато се виждаше с баща ми. — Трябва да позвъня на Антон.

— Не му позволявай да идва.

— Защо не?

— Защото не бива да правя никакви резки движения.

Тя се натъжи.

— Срамота е, че така стана между вас с Антон.

— Да — съгласих се аз, — но поне не съм го хващала облечен в червен корсет и черни чорапи да мастурбира пред огледалото на нощното ми шкафче.

— За какво, по дяволите, говориш? — намръщи се тя. И аз се намръщих.

— За нищо. — Нищо. Просто исках да й обясня колко е чудесно, че поне това не се е случило. Прекалено би усложнило отношенията ни, защото всеки път, когато го видех, щях да се разсмивам.

— А какво беше това, че не си се блъснала в касата на вратата?

— Само се радвам, че не се е случило.

Сянка премина през лицето й, тя притисна Ема към себе си, сякаш да я предпази, и попита:

— Какво ще кажеш да направим палачинки?

Изчезнаха в кухнята, аз бавно се облякох, седнах на огрения от слънце стол и започнах да си тананикам, докато колелата на двадесет и четири годишния татков ягуар не изскърцаха по чакъла пред къщата, оповестявайки пристигането им с Попи от Лондон.

Майка ми загледа как баща ми слиза от колата и търка очите си.

— Както и очаквах, целият е в сълзи. Така противно сантиментален е. Неприятна гледка.