Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 289

Светът е безопасно място, мислех си аз. И животът не е рисковано занятие.

На следния ден татко неохотно се върна в Лондон — Дебс спешно се нуждаеше от него, за да й отвори буркан с мармалад или нещо от сорта — и останахме Ема, мама и аз. Времето беше прекрасно, както и състоянието на духа ми. Имах чувството, че ще се пръсна от радост, че не ми пищят ушите. Или че не съм болна от проказа.

С блеснали очи казах на майка ми:

— Не е ли чудесно да нямаш подагра?

Рязко ми отговори:

— Да, така е — набра телефона на лекаря и помоли за домашно посещение.

Д-р Лот, млад, къдрокос мъж, се появи в покритата ми с рози спалня след по-малко от час.

— Какъв е проблемът?

Майка ми отговори вместо мен:

— Раздели се с приятеля си, кариерата й се провали, а продължава да твърди, че е щастлива. Нали?

Съгласих се. Да, така е.

Д-р Лот се намръщи.

— Това е обезпокоително. Обезпокоително — повтори той — но не е признак на болест.

— За малко да ме убият — споделих.

Той погледна майка ми и повдигна въпросително вежди.

— Не тя — опитах се да обясня инцидента.

— Тогава всичко е ясно. Тялото ви е толкова изненадано, че е още живо, че изпитвате огромен приток на адреналин. Това обяснява повишеното ви настроение. Не се безпокойте, скоро ще отмине.

— И отново ли ще се чувствам подтисната?

— Да, да — успокои ме той. — Навярно и по-зле от обикновено. Ще преживеете това, което се нарича спад на адреналина.

— Е, какво облекчение — отвърна майка ми. — Благодаря, докторе, ще ви изпратя.

Придружи го навън и гласовете им долитаха, приглушени от прозореца.

— Сигурен ли сте, че не можете да й предпишете нещо? — чух да пита мама.

— Какво например?

Майка ми се зачуди.

— Нещо, противоположно на антидепресантите?

— Нищо й няма.

— Но тя е абсолютно непоносима. Тревожа се какво ще причини нейното въодушевление на малкото й момиченце.

— Онова, дето крещи на овцете? Няма вид на травматизирано. И, да ви кажа откровено, ако след подобен шок майка й е в повишено настроение, ще е най-доброто за нея.

Почувствах как свивам юмрук, поздравявайки се за победата си. Постоянно ми се свиваше сърцето от тревога за Ема; страшно се радвах да чуя, че правех най-доброто за нея.

— Не се тревожете — обнадежди лекарят майка ми. — Въодушевлението на Лили бързо ще отзвучи.

— А докато чакаме?

— Тя е писателка, нали? Защо не я убедите да опише всичко това? Докато пише, поне няма да говори.

Едва беше свършил изречението си, и аз грабнах химикалка и тетрадка и видях как ръката ми пише: „Грейс се събуди и откри, че и през тази нощ никакъв самолет не бе паднал върху нея.“ Беше чудесно въвеждащо изречение.

Абзацът продължаваше как Грейс взима душ и водата не я попарва, хапва купичка с мюсли и не се задавя до смърт с някой лешник, включва чайника и не я удря ток, бутва ръката си в едно чекмедже, но не се набожда нито на вилица, нито на нож, излиза от къщи, ала не се подхлъзва на гнила ябълка по пътеката и не я прегазва кола. На път за работа автобусът й не катастрофирва, не се разболява от рак на ухото от мобилния си телефон и нищо тежко не пада от небето върху работното й място, а е само девет сутринта! Вече знаех какво ще бъде заглавието — „Омагьосаният живот“.