Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 277
Мариан Кийс
Но беше много, много примамливо.
През цялото време я бомбардираха съобщения от Марк. Ден и нощ й пускаше имейли, текстове по мобилния телефон, пишеше й писма, изпращаше й цветя и бонбони, звънеше на домашния и мобилния телефон и стоеше на пост пред апартамента й. Две нощи, пиян, се облегна на звънеца й, всеки път за повече от три часа. Стоеше на улицата и крещеше под прозореца й. Съседите се оплакаха и заплашиха да извикат полиция, ако не престане. Тя самата можеше да извика ченгетата, но идеята й подейства като лимонов сок върху стрида. Не можеше да му го причини, виждаше колко е нещастен.
Но много по-лоши от безумните изстъпления на Марк бяха постъпките му, когато беше с всичкия си — когато й оставяше съобщения, че мястото й на съдружник в „Липмън Хай“ я чака и че ще се пренесе да живее при нея в момента, когато тя поиска. Боже, колко съблазнително беше.
Редовната му фраза гласеше:
— Само кажи какво искаш, Джоджо, и ще го получиш.
Но тя искаше само едно нещо: да промени миналото, Марк да беше гласувал за нея, а не за Ричи Гант.
Беше странно — знаеше, че е гневна заради него, но макар да чувстваше липсата му, сякаш й бяха ампутирали крайник, нямаше връщане назад. Всичко беше свършило.
Поразителното бе, че независимо, че постоянно я дебнеше, никога не й се наложи да говори с него или да го срещне. Определено така бе по-лесно за нея. Подозираше, че ако се бяха видели, тя щеше да капитулира. Ситуацията в момента беше толкова ужасна, че щеше да е трудно да устои да се върне в какавидата на предишния си живот, където беше в безопасност, където беше обичана.
Беше вторият й понеделник като агент на свободна практика. Чувстваше се уверена и обнадеждена, сякаш беше обърнала нова страница.
Телефонът иззвъня. Съпругата на Нейтън Фрей й съобщи, че новият агент на Нейтън е Ричи Гант.
По дяволите.
Беше й останал само един голям автор: Иймън Фарел.
Реши да се обади на Олга Фишър. Изминала бе цяла седмица, нямаше никаква вест от нея.
— Здравей, Олга. Подаде ли заявление? Кога ще дойдеш да работиш за мен?
— Не говори глупости. Естествено, че не съм подала заявление.
— Можеше да ми кажеш — изрече сърдечно Джоджо. — Мислех, че искаш да работим заедно.
— Но, мило момиче, цялата идея е така очевидно нелепа… как, за Бога, бих… О! — и с тон на раздразнение Олга приключи разговора.
Във вторник само двама от по-маловажните автори потвърдиха, че остават с нея.
Но сряда беше истински погром.
Когато включи компютъра си, я очакваше имейл от Иймън Фарел, който й съобщаваше, че си е намерил нов агент. Тя облегна чело на екрана. Свърши се. Последният й голям автор я беше зарязал.
След което телефонът иззвъня: беше Марк. Оставяше отчаяно, умоляващо съобщение всяка сутрин по това време. Но днес звучеше напълно нормално.
— Джоджо — каза той. — Вече ще престана да те безпокоя. Разтревожен съм, че не можахме да се сдобрим, никога не съм съжалявал повече за каквото и да било. Бяхме на милиметър от идеалната връзка, почти я бяхме постигнали, но мога да разбера, когато съм победен. Желая ти късмет във всичко. От сърце.
