Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 275

Беше напуснала „Липмън Хай“ и не възнамеряваше да се връща. Като осъзна това, сякаш петкилограмова торба с пясък падна отгоре й.

Никакво връщане. Към добре платеното й място на съдружник. Или в обятията на Марк.

Именно тя беше причината това да се случи.

Пътуването с таксито към къщи беше като лош сън. Какво вършеше — какво си беше причинила сама?

Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея — беше Марк — и го остави да напише съобщение. Пристигна в апартамента си, стовари кашоните и забеляза, че на телефонния й секретар има съобщения. Вече?

Първото беше от Джим Суийтмън.

— Джоджо, поласкан съм от предложението ти, но оставам в „Липмън Хай“.

По дяволите, помисли си тя. Какво пък. Щеше да намери друт медиен специалист — Олга все още бе под въпрос. Тя всъщност не беше потвърдила, когато Джоджо повдигна въпроса. Седеше с изражение на крайно изумление. Но не беше казала „не“ и засега Джоджо прецени, че е по-добре, отколкото окончателен отказ.

Второто съобщение беше от Марк.

— Добра си, наистина ме убеди. Но повече няма нужда да продължаваш, Джоджо. Скъсах заявлението ти за напускане, ела на работа в понеделник, все едно нищо не се е случило. Сега си съдружник, Джоджо. А колкото до теб и мен, ти си най-важният човек в живота ми, най-нужният, когото познавам, трябва да се съберем, Джоджо, защото алтернативата е немислима…

В този момент времето за съобщението беше свършило, но следващото съобщение отново беше от Марк и той продължаваше, все едно, че не са го прекъснали:

— Ти и аз, Джоджо можем да се сдобрим. Можеш да си получиш обратно старата работа, да бъдеш съдружник, всичко. Само кажи какво искаш и ще го получиш.

От шестте съобщения три бяха от него.

Отиде на гости на Беки и Анди за уикенда.

— Защото искаш да си сред онези, които те обичат — каза Анди топло, когато отвори вратата.

— Не, защото се обзалагам, че Марк ще довтаса в апартамента ми посред нощ и ще натиска звънеца, докато не го пусна да влезе.

— Пийни чаша вино, вдигни си краката на канапето и забрави за всичко поне за малко.

— Не мога. — В същия момент мобилният й телефон иззвъня. Тя провери дисплея. Този път не беше Марк. Тя натисна бутона за разговор.

— Здравей, Нейтън Фрей. Да, обаждах ти се. Ами виж, питах си дали ти се е обаждал Ричи Гант, който, как да го кажа, ти предлага целия свят.

Джоджо проведе разговора в коридора, разхождайки се напред-назад като буреносен облак. После се върна и се отпусна на канапето.

— Беше Нейтън Фрей. Изглежда Гант се е свързал с всичките ми автори. Поне с по-значимите. Ще трябва да прекарам уикенда, като ограничавам поразиите му и се опитвам да задържа писателите на своя страна.

Телефонът отново прояви признаци на живот, тя го грабна, провери дисплея и каза с пресилена веселост:

— Господин Иймън Фарел, как по дяволите сте?

Отново в коридора, кръстосваше от ъгъл до ъгъл с все по-голяма скорост. След което се върна: