Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 269

Чудех се какво да направя. Трябваше ли да оставя работата да мине през обичайните канали, или да се свържа директно с него? В крайна сметка, бяхме стари приятели…

През следващите дни не мислех за нищо друго; толкова се увлякох, че почти забравих да плача.

После Джоджо се обади повторно.

— Джема, имам едно предложение.

— Още едно? Казвай.

— Реших — гласът й звучеше развълнувано — да основа собствена агенция. Искам да те взема със себе си.

Какъв късмет. И аз винаги съм искала да основа собствена агенция. Харесвах изражението на лицето си.

— Какво каза? Съгласна ли си, или не?

Съвсем обезумях. Това беше жената, която ми осигури шестдесет хиляди. Защо да не работя с нея?

— Естествено, че съм с теб. Кои други автори ще дойдат?

— Миранда Инглънд, Нейтън Фрей, Иймън Фарел…

— А Лили Райт?

— Още не съм говорила с нея, но се надявам…

— Въпреки че последната й книга не се представи добре.

Катастрофално. Имашеоще една статия в „Литературни новини“ за нейния провал. Била под въпрос в „Долкин Емери“. В статията се казваше, че ще има голям късмет, ако въобще сключи някакъв договор.

— Имаше и добри отзиви — възрази Джоджо.

Така ли? Не бях виждала нито един.

ДЖОДЖО

Петък сутринта

Джоджо провери дали „Литературни новини“ съобщава, че е избрана за съдружник, след което влезе в кабинета на Марк и му подаде лист хартия. Той го погледна.

— Какво е това?

— Заявлението ми. Напускам.

Марк изглеждаше повече от разтревожен.

— Джоджо, вече си съдружник, нали това искаше?

— Само защото приятелят ми е дърпал конците.

— Ако приятелят ти беше направил подходящото нещо в подходящия момент, например да гласува за теб, нямаше да има нужда да дърпа конците.

— Ти постъпи, както смяташе за правилно.

— Не го прави — замоли се той.

— Напротив. Основавам собствена фирма.

Марк издаде нещо между смях и въздишка.

— Марк, не мога да остана тук. Как ще работя с Гант, когато не станах съдружник по нормалния начин? Няма да стане. Нито пък ще отида в друга агенция, за да гледам как всичко се повтаря отново.

Той се засмя, победен, след което попита:

— Джоджо, ами ние? Аз и ти?

Странно, още не беше решила какво да прави, не и до този момент. Погледна го, видя любимото лице, толкова близко и красиво, помисли за привързаността и страстта, приятелството, надеждите им за бъдещето, децата, които щяха да имат заедно, близостта и интелектуалната подкрепа, която щяха да си оказват, докато и двамата остареят.

— Всичко свърши, Марк — каза тя.

Той кимна, сякаш бе очаквал да го чуе.

Тогава за пръв път — и последен — тя си позволи нещо, което никога не бе правила по време на работа: прегърна го. Притисна се с цялото си тяло, с надежда да си спомня как го е почувствала, ароматът му, топлината на тялото му. Притисна го силно, опитвайки се завинаги да го запечата в паметта си. После си тръгна.