Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 270

Докато разчистваше бюрото си, Джоджо се запита къде са кашоните, които винаги са част от декора, когато хората във филмите напускат работа. Не че имаше много вещи…

По коридорите на „Липмън Хай“ шептяха: „Джоджо си събира нещата, какво ли става?“

Телефонът иззвъня и тя разсеяно го вдигна. Беше Миранда Инглънд.

— Джоджо, мислех си…

Джоджо изстина.

— В новата ти фирма имаш ли сертификат за работа с чуждестранни права?

— Не още, но и това ще стане.

— Нямаш и медиен отдел?

— Но ще организирам.

— Джоджо, за книгата, която пиша тази година, имам нужда от продажби в чужбина. В Германия ми плащат почти колкото в Англия. А правата за екранизация също ми носят големи суми.

— Миранда, кой те подучи? Ричи Гант ли?

— Никой!

— Какво ти предложи?

— Нищо!

— По-малък процент комисиона? Това ли е? Девет процента? Осем? Седем?

Миранда помълча и неохотно призна:

— Осем. Плюс медиен отдел и чуждестранни права.

Манодж затанцува пред нея, държейки лист, на който пишеше: „Джема Хоган е на телефона. Спешно.“

— Миранда, предлагам ти седем процента и ще имам медиен отдел и чуждестранни права до три месеца.

— Ще си помисля.

ДЖЕМА

Карах към къщи след една среща, когато телефонът иззвъня. Обадих се и един мъжки глас каза:

— Мога ли да говоря с Джема Хоган?

— На телефона.

— Казвам се Ричи Гант, от литературна агещия „Липмън Хай“.

Компанията на Джоджо.

— Здравейте.

— Джема, книгата ви много ми хареса.

— Благодаря. Защо ми се обаждате?

— Навярно не сте чули, но Джоджо Харви реши да напусне и да работи самостоятелно.

— Чух.

— О. Е, да. Вярно е, че Джоджо е прекрасен агент, но да работи сама? Съдружниците се тревожат за нейните клиенти.

— Така ли?

— Сама, тя няма отдел за чуждестранни права. Нито медиен. Мисля, че „Пътешествие към дъгата“ може да се превърне в чудесен малък филм, но едва ли Джоджо ще може да се справи сама.

— Да, но…

— Мисълта ми беше, защо не останете с „Липмън Хай“? Има няколко отлични агенти и аз самият много ще се радвам да ви представлявам. Освен това съм съдружник.

Казах му, че ще си помисля, и веднага се обадих на Джоджо. Тя говореше по другия телефон, затова настоях пред помощника й, че е спешно. Веднага ми се обади.

— Джоджо, някой си Ричи Гант преди малко ми звънна и каза, че си нямала права за чужбина. Искаше да ме представлява. Какво става?

— И на теб ли? Едва съм се отделила и вече ми краде клиентите. — Гласът й леко трепереше. — Сякаш гледам „Джери Макгуайър“.

При предишното обаждане, в което съобщаваше, че създава нова агенция, звучеше, като че съобщава нещо чудесно, но сега гласът й издаваше паника. По някаква причина е била принудена да напусне и сега отчаяно търсеше клиенти, които да й помогнат да закрепи фирмата си.

В един момент на шок всичко ми се изясни. Не можех да повярвам на късмета си: Джоджо се нуждаеше от клиенти — ами ако поставех условието, ако кажех, че ще работя с нея, ако не вземе Лили? За Джоджо бях много по-ценна от Лили: като писателка бележеше упадък, а аз тепърва набирах скорост. Без агент кариерата на Лили щеше да се провали. А Антон искаше да екранизира книгата ми — какво би бил готов да пожертва, за да спаси кариерата си? Той беше необикновено амбициозен, поне допреди три години и половина.