Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 266
Мариан Кийс
Deja vu — и преди беше водила този разговор. Кога? После си спомни: беше с Марк — така го подтикна да й признае любовта си. О, Боже…
Джим придоби смутен вид, размърда се на стола си и засрамено се изсмя.
— Май вече мога да ти кажа. Доста бях хлътнал по теб. Свиквай с това, Джоджо Харви, ти си повече от прекрасна.
Тъпо, помисли си тя. Тъпо. Тъпо. Тъпо.
— Но вече ми мина. През последните три месеца се срещам с една чудесна жена.
Тъпо, помисли си тя. Дрън-дрън. О, каква глупачка.
— Прекрасна е. Аз съм много… — той потърси думата — привързан към нея.
— Чудесно. Радвам се за теб.
Нещо се преобърна в нея и тя разбра, че не й остава друг избор.
Все пак си струваше да опита…
Каза на Манодж:
— Ще трябва да работиш с мен до късно всяка вечер до края на седмицата.
— Върху какво?
— Тайна — тя се наведе по-близо до него — Ако кажеш на някого, ще те убия.
— Справедливо решение — той преглътна и тя се почувства малко зла; не трябваше да го плаши, но беше толкова лесно.
— Искам телефонните номера на всичките ми автори.
— Защо?
— Какво ти казах?
ДЖЕМА
След като Оуен ме разкара, за моя огромна изненада, бях съкрушена. Макар да знаех, че е глупаво, плаках по целия път, докато на следващия ден карах към работата, плаках на работа, плаках същата вечер и вкъщи.
Беше много по-различно от момента, в който Антон ме остави — огорчих се и станах проклета, изцяло се промених. Но не наричах Оуен негодник и не си фантазирах как си го връщам обратно. Даже нямах и намерение да опитвам. Вместо да ме направи язвителна, фактът, че ме напусна, само отприщи някаква безмерна тъга.
Звъннах на Коуди и той ме заведе да пийнем и да поговорим.
— Никога не съм го приемала сериозно, но я си представи, че Оуен беше Подходящия?
Коуди изсумтя.
— Подходящия може да се яви във всякакви форми и размери! Често дори не разбираш, че е той, когато го срещнеш. Има една жена, която срещнала своя Подходящ, докато пътувала с кораб към Австралия, но на брега я чакал някакъв друг, но когато отишла при него, се разочаровала и разбрала, че всъщност мъжът от кораба бил Подходящия…
— Това майка ти ли го разправя?
— Мама я е познавала.
— Мили Боже, взима любовни съвети от розовите романи. Все едно да взимаш уроци по летене от Осама Бин Ладен.
— Сега няма за кого друг да фантазирам, освен за Антон.
— Моля?
— Измисляхме си истории, в които Оуен се връщаше при Лорна, а аз — при Антон. А сега Оуен се върна при Лорна, а аз… аз… — след дълга пауза довърших, обляна в сълзи — … си нямам никого.
— Прекарвала си времето си с приятеля си, фантазирайки тъй, на глас, правилно ли схващам? Как се събирате с бившите си гаджета? Супер.
— Не е, както си мислиш. Все се карахме — ридаех така силно, че хълцах като Ханибал Лектър, но не. — Харесвах Оуен и сега толкова много ми липсва. — Нова доза сълзи се изля от очите ми и рукна като водопад. Не е честно…
Коуди ме гледаше с изумление.
— Всемогъщи Боже. И все се карахте.
— Знам. Знам, но това няма никакво значение.
— Кога за последен път си плакала така?
