Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 265

Загледа го, онемяла от гняв. Всичко, което каза, имаше смисъл, поне наглед. Успя да каже само:

— Защо не поговори с мен за това?

— Защото те познавам, Джоджо. Знаех, че ще избереш работата пред мен.

Повече не можеше да сдържа яростта си.

— Провалил си възможността ми да стана съдружник, с цел да съберем пари, за да живеем заедно.

Марк й хвърли пронизващ поглед.

— Да го кажем по друг начин. Ти постави на карта общото ни бъдеще, само и само да станеш съдружник.

Дълго време мина, преди тя да отговори.

— Не го възприемах като избор.

Тръгна си в дълбока душевна депресия. Прав ли беше Марк? Прекалено амбициозна ли беше? Но за мъжете това не беше лошо качество — както една жена не можеше да бъде прекалено слаба, така за един мъж бе невъзможно да бъде прекалено амбициозен. Никога не се налагаше мъжът да избира между амбицията си и емоционалния си живот.

Хрумна й още нещо, което не й хареса: Марк нямаше право да решава вместо нея.

Но тя го обичаше. Да, обичаше Марк. Спомни си нещо, което баща й я беше попитал: „Каква предпочиташ да бъдеш — права или щастлива?“ А както бе казал Марк, сега беше съдружник. Беше получила каквото желаеше. Всичко беше наред и само трябваше да изчака да осъзнае и почувства фактите.

Кабинетът на Дан Суон

Искаше й се да сподели с някого и реши да се довери на Дан, беше прекалено луд, за да бъде предател.

— Очарован съм, че си съдружник — каза той.

— Благодаря и оценявам, че Джослин и ти сте ме подкрепили.

— И Джим.

— Джим? Суийтмън? Джим Суийтмън е гласувал за мен? — Отново й изглеждаше като сън. Не беше за вярване.

— Ами да.

— Защо?

Дан изглеждаше изненадан. Откъде, по дяволите, да знае.

— Може би мисли, че си добра.

— Добре, Дан, благодаря. Трябва да вървя.

Отиде направо в кабинета на Джим.

— Джим, защо гласува за мен?

— Добър ден и на теб.

— Извинявай, здравей — тя седна. — Е, защо гласува за мен?

— Защото според мен беше най-подходяща за поста.

— А не Лонгура.

— Изпитвам голямо уважение към Ричи, той е много добър агент, но не колкото теб. Неговата история с корпоративното спонсорство може да върви пред другите, но мислех — и мисля — че книгите не са подходящ рекламен носител, не са достатъчно секси. Може много да греша, но мисля, че обещаните милиони никога няма да се материализират.

— Ясно. Е, благодаря. — Тя стана да си върви, след което отново седна. — Джим, винаги сме се разбирали. След вечерта в „Дилижанса“, когато каза, че не мога да те изкуша, като че отношенията ни поохладняха. Защо стана така?