Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 263

— Моля те, не ме гледай така — помоли го тя. — Не съм ти враг.

— Помисли реално, Джоджо, съдиш моята компания.

— Това не е твоята компания…

— Аз съм съдружник, отговарящ за мениджмънта. Знаеш ли как ще ни се отрази това? Моля те, заради нас, прекрати го.

— Марк, недей. На теб ти е все едно. Ти си само съдружник, отговарящ за мениджмънта. Моля те, Марк, очаквам да ме подкрепиш.

— Това ще ни унищожи, а теб не те е грижа.

— Напротив! Нищо няма да разруши. Все още искам довечера да кажеш на Каси. После да дойдеш при мен.

Той потърка очи.

— Добре.

Но по-късно тя получи съобщение. Есемес, дори не се беше записал на гласовата й поща.

Не мога да го направя довечера.

Целувки: Марк

Десет минути по-късно

Телефонът иззвъня и тя грабна слушалката. Но беше само Антон Калоран, приятелят на Лили Райт.

— Книгата на Джема Хоган? „Пътешествие към дъгата“? Трябва да поговоря с някого за нея, а не мога да се свържа с Джим Суийтмън. Прочетох пилотното издание и в „Ай-Кон“ мислим, че можем да направим от него фантастичен телевизионен филм. Току-що получихме устно уверение от Клоуи Дру, че ще се снима в ролята на Изи.

— Така ли? — струваше ли си да се вълнува? Клоуи Дру беше знаменитост, но за „Ай-Кон“ не бе чувал никой.

— Разговарях с Джервас Джонс, директор на филмовия отдел на Би Би Си, и той подкрепи идеята.

Но ако Би Би Си искаха да направят съвместна продукция… Опитвайки се да покаже повече ентусиазъм, тя каза:

— Добре. Веднага ще съобщя на Джема.

Същата вечер, в дълбока и мрачна депресия, тя се прибра вкъщи. Не искаше да среща никого. Какъв отвратителен ден за кариерата й, а и Марк изглежда се отдръпваше от нея. Двоен удар.

Ами ако тя и Марк се разделят след този инцидент? Ами ако „Липмън Хай“ я освободят, докато още трае делото? Вече беше твърде късно да промени нещата. Ако спре, ще обвинява Марк, че я е накарал. Освен това, ако се откаже, Марк щеше да се разочарова от нея. Чаровното момиче, в което се беше влюбил, нямаше да си държи устата затворена. Той искаше тя да ги съди, но не го осъзнаваше! Да бе, не можеше да убеди дори себе си.

Призна си — яд я беше на него; ако достатъчно я обичаше, щеше да е на нейна страна в решението й да търси справедливост. Но това беше неговата компания, пролича си как се почувства той след атаките й. Само ако я бяха направили съдружник, как блажено щяха да празнуват първата си нощ заедно. Е, може би не чак блажено, щяха да изпитват вина…

Така става, като се бе хванала с колега. Но пък никога нямаше да се влюбят, ако не работеха заедно.

Какво щеше да стане? Как щеше да продължи да работи в „Липмън Хай“? Къде другаде да отиде? Цената й щеше да спадне, другите фирми нямаше да са склонни да я назначат, след като не е била достатъчно добра, за да стане съдружник в „Липмън Хай“. Другата възможност беше да основе собствена фирма, но беше толкова скъпо и рисковано, че не можеше да си го представи.

През цялата вечер мислите й се въртяха все около едно и също и накрая тя заспа на канапето в резултат на изтощението и по-голямата част от бутилката мерло. В десет и петнадесет телефонът иззвъня и я събуди.