Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 251
Мариан Кийс
— Такава съм си — гласът ми звучеше отвратително неуверено.
— Боже, нямаш нищо против, нали?
— Разбира се, че нямам — сподавено отговорих аз, нелепи сълзи напираха в очите ми. — Наистина съм много щастлива заради теб. Винаги сме знаели, че не сме за никъде. — Но бяхме се запътили към това никъде преди почти девет месеца.
А когато го погледнах, готова да ревна, видях друго: той също бе готов да заплаче.
— Никога няма да те забравя — обеща той, бършейки едри сълзи от лицето си.
— Я престани да бъдеш толкова мелодраматичен.
— Хубаво — като по магия, сълзите му изчезнаха и, наистина, той не беше способен да крие щастието си, както и колко е нетърпелив да си тръгне.
— Ами нашата ваканция?
Погледна ме озадачено.
— В Антигуа. Щеше да караш уиндсърф, с глава, замаяна от безплатна пиня колада. Щяхме да заминаваме след три седмици.
— Вярно, извинявай, не бях помислил. Ти върви. Заведи майка си. Просто я виждам на уиндсърфа, ще бъде чудесна.
Точно преди да влезе в колата си, извика с повишено настроение:
— Планирахме да изкараме заедно ваканция край Дордона!
— Не забравяй да кръстиш първото си дете на мен — успях да отвърна.
— Смятай, че съм го направил. Дори да е момче.
После рязко потегли, натискайки клаксона и махайки с ръка, сякаш отива на сватбено пътешествие.
ДЖОДЖО
Джоджо се завърна в Лондон, изпълнена с надежди за Новата година. Беше прекарала щастливи празници в Ню Йорк със семейството си, но знаеше, че следващата Коледа ще бъде различна. Не и в Ню Йорк. Най-вероятно заедно със склонната към злополуки Софи и безотговорния Сам в новия им дом с Марк, където и да бъдеше той.
Първия ден, когато се върна на работа, Манодж тръсна на бюрото й кашон.
— Пилотни екземпляри на „Пътешествие към дъгата“ от Джема Хоган.
„Долкин Емери“ вярваха в рециклирането; корицата беше стар проект за корица на Катлийн Пери, който Джоджо беше отхвърлила преди около година като прекалено сантиментален и който изплува тази есен с ново предназначение — подвързия на „Пътешествие към дъгата“. Беше акварел в пастелни цветове и въпреки че формите бяха неясни, всеки път, когато Джоджо я погледнеше, й се струваше, че жената отчаяно се нуждае да иде до тоалетната, която е на километри от нея.
Беше симпатично пакетче обаче. Тя взе десет екземпляри и ги занесе на Джим Суийтмън, да ги разпрати на филмовите производители.
— Направи си магията.
Изборът на нов съдружник беше в понеделник, двадесет и трети януари — след три седмици. Първата премина без инциденти. Дойде втората. Предстартовото броене на третата започна — понеделник, вторник и сряда минаха — после в четвъртък сутринта пристигна имейл.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Новини. Вероятно лоши
Трябва да поговорим. Ела в кабинета ми веднага щом можеш.
Целувки: Марк
— Сега какво?
Марк седеше зад бюрото си, с изключително сериозен вид.
— Исках предварително да ти кажа за утрешното съвещание. Ричи Гант е намислил нещо.
— Какво? — изведнъж Джоджо се почувства ужасно нервна. Лонгурестият беше пълен с изненади, никоя от които не бе хубава.
