Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 241

Вече не го виждам често и то не само защото мама не пие толкова много хапчета. Не, по времето, когато флиртът ми с Джони започна да разцъфтява в нещо по-значително, ми хрумна нещо. Колкото и да бях смахната, в един момент ми просветна и осъзнах, че засега Оуен ми беше гадже. Независимо от добрите и лошите ни моменти, без да взимам предвид факта, че не очаквах да сме задълго заедно, колкото и да продължеше връзката ни, трябваше да се отнасям към него с уважение — все пак съм зряла и не съм егоистка.

Джони навярно си е мислил същото, защото следващия цът, когато отидох при него, ме попита:

— Как е не-приятелят ти?

Изчервих се.

— Добре е.

— Още ли се виждате?

— Да.

— Аха. — Както казват, с една дума изрази цяло философско съчинение.

Не уточни, че не иска да навлиза в чужда територия, но явно това имаше предвид. Уважаваше себе си. И така по взаимно мълчаливо съгласие, и двамата бихме отбой. Нещо повече — онова, което ни свързваше — изолацията ни от останалия свят — вече не съществуваше. Аз излизах и имах собствен живот, и макар да мислех, че е откачено, ми се струваше, че съм го изоставила.

Понякога, когато Оуен ми омръзваше, минавах да го видя и му се усмихвах, но нищо повече. Веднъж ми се стори, че го зърнах с едно момиче. Наистина, наоколо имаше и други хора, но той беше застанал съвсем близо до нея. Беше хубава, с наистина страхотна къдрава прическа и трябва да призная, че изпитах ревност, навярно заради великолепните й коси. Но когато го видях следващия път, тя не беше там, така че нищо чудно да съм си въобразявала.

Общо взето, бях много добра: уважавах нашето решение. Веднъж, след тежка седмица, трябваше да изпълня няколко рецепти за мама и отидох в друга аптека.

Но от време на време си намирах извинение да го виждам — все пак не съм Ганди. Напомняше ми на чийзкейк с ягоди, близо до него изпитвах емоционална версия на глада, който изпитвам, преди да ме огрее менструацията. Подобно на непреодолимото желание, което ме принуждава да отварям хладилника и да омитам всичко, измислях извинение за Джони, подкарвах колата към аптеката и купувах бурканче с таблетки с цинк (да речем). Но винаги си тръгвах неудовлетворена. Той беше учтив, дори разговорлив, но флиртът липсваше — и то, защото той беше почтен мъж с голяма доза самоуважение. Но, предполагам, никой не е идеален.

— Мамо — прекъснах разказа за не знам коя си, която изпуснала Подходящия, докато бил точно под носа й. — Трябва ли ти нещо от аптеката?

След малко тя отвърна:

— Не.

— Не трябва ли да увеличиш дозата на успокоителните?

— Всъщност мислех да я намаля.

— Ами добре.

По дяволите, ще ида и така.

Най-накрая го измислих — ехинацея. (Ехинацея — растение, чийто извлек усилва имунната система и действа благотворно на дихателните пътища, — Б. пр.) Съвсем нормална покупка, особено по това време на годината. В аптеката Джони ме поздрави с усмивка. Имайте предвид, че той посреща така всеки клиент, дори с престарелите мъже, покрити от глава до пети с псориазис.