Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 242

— Казвай, каква отрова искаш?

— Ехинацея.

— Да не те хваща простуда?

— Не, като предпазна мярка.

— Разумно решение. Е, имаме богат избор.

Мътните го взели.

Той се впусна в подробности за дозировката, заразпитва дали предпочитам хапчета или капки с или без витамин С, докато не съжалих, че не поисках нещо по-обикновено.

— Много ли си зает? — попитах, като се опитвах да го накарам да се обърне, за да можем да поговорим.

— О, да. Шестте седмици, които остават до Коледа, са най-тежкото време.

— И с мен е така. Как е брат ти?

— Добре се възстановява По-точно е да кажа, че възстановяването му е свързано с неприятни изживявания. Правят му много физиотерапия заради счупения крак и никак не му е приятно.

На няколко пъти изрекох „ах“ и „я, виж“ и други глупави реплики, после изведнъж възкликнах:

— О! — сякаш току-що съм се сетила за нещо. — Мислех, че ще искаш да я видиш.

— Какво е това? Корицата на книгата ти! — целият грейна. Искрено се радваше заради мен. — Поздравления!

Разглежда корицата ужасно дълго време, докато аз разглеждах него. Знаете ли, наистина беше много красив, с тези интелигенти очи и прекрасната му лъскава коса. Все пак щеше да е грехота, ако косата му не беше блестяща, с всички тези мазила наоколо…

— Много е хубава — заключи накрая той. — Рисунъкът е неясен, но така изглежда, сякаш са и отнели нещо. Много ефектно. Чакам е нетърпение да я прочета.

Изведнъж ми хрумна нещо, което не бях осъзнала навремето.

— Ами заглавието? — попита той. — Нали решихме да бъде „Отровен шоколад“.

Идеята беше негова.

— Много ми харесваше „Отровен шоколад“, но хората от маркетинга не го одобриха.

— Е, не винаги става както искаме.

Въобразявах ли си, или в думите му имаше по-дълбоко значение? Наистина ли долових полъх на старото привличане?

Предположих, че е така, отново изпитах вина и развълнувана си тръгнах.

— Ехинацеята ти — извика той след мен.

Още през август, когато от отдела за връзки с обществеността на „Долкин Емери“ ми изпратиха страница от „Литературни новини“, където се споменаваше за договора ми за книгата (чудно, дали и Лили я е видяла?) се абонирах за списанието, в случай, че публикуват още нещо за мен. Въпреки че преглеждах всеки материал; при това най-подробно, не открих нищо за себе си, но по някое време през ноември прочетох за Лили. В статията се разказваше как коледните книги не се продавали добре.

Търговците на дребно съобщават за много слаби продажби на „Кристално чиста“ от Лили Райт. От последната, авторка на сензационния роман „Церовете на Мими“, се очакваше да щурмува класациите на изданията с твърди корици тази Коледа, но тя дори не влезе в първата десятка. Първоначалната цена на книгата й 18,99 лири беше рязко намалена на 11,99 в „Уотър-стоунс“ и се появи в други книжарници за 9,99. Дик Бартън-Кинг, директор по продажбите в „Долкин Емери“, заяви: „Винаги сме смятали, че «Кристално чиста» ще бъде купувана като подарък, не просто като четиво. Очакваме сериозни продажби преди Коледа.“