Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 232

Сякаш я затисна невидима тежест.

— Не те разигравам.

— Така ли, Джоджо. Защото точно на това започва да прилича. Слушай, изборът на нов съдружник е след осем седмици. Тогава напускам съпругата си и идвам да живея при теб. Ако не искаш това да стане, по-добре ми кажи.

Тя изпадна в паника.

— Наистина го искам. Но ми е много трудно. Ужасно ми е да нараня Каси и да открадна съпруга й. Не съм възпитана по този начин.

— И аз не съм възпитан така. Не само на теб ти е трудно, но аз го правя, защото те обичам. И започва да ми се струва, че не изпитваме едно и също.

Инстинктът й подсказа, че навлиза в много опасни води. Беше на косъм да го загуби.

— Марк, ти пожела да почакаме до избора на нов партньор. Не помня аз да съм настоявала.

— Не веднага. Но ако не беше подозрението ти, че нарочно отлагам, щеше да предложиш същото. И то много упорито, по мое мнение.

Това му беше лошото на Марк. Беше прекалено умен.

Сега тя трябваше да избере, да се престраши или да се остави на течението. Ще се престраши.

— Изчакваме, докато разберем дали тестът е положителен, после й казваме. Става ли?

Той я изгледа с тъмните си очи и бавно изрече:

— Пише ти се черна точка, но съм съгласен.

— Черна точка? Не ми говори така. Не съм издател, който е закъснял да си плати процента.

Но той не й се извини. Излезе, без да каже нищо.

Цяла нощ будува и размишлява. Марк, какъвто бе умен, долавяше всяка нейна мисъл. А тя се чувстваше в капан: никога не беше искала да стане поводът Марк да напусне Каси. Беше се надявала някакво външно събитие да разреши нещата — любимият й сценарий беше как Каси среща някой друг. Но Марк грешеше, ако мислеше, че тя го разиграва. Привързаността й към него беше твърда като скала. Понякога се питаше защо е така. Притежаваше трите най-важни качества — беше умен, забавен и секси — но причината беше по-голяма и се изплъзваше недоловимо. Можеш да опишеш качествата, които обичаш у някого — неговата самоувереност, интелекта му, великолепното му телосложение — но винаги нещо ще липсва, факторът хикс, магическата съставка. А Марк притежаваше вълшебното прахче, и то в огромни количества.

Той беше любимият й човек и всяко нещо, което правеше тя, сякаш не се бе случило наистина, докато не го споделяше с него. След няколко дни далеч от него започваше да страда почти физически. Той я познаваше. Връзката им се основаваше на откровеността и на света нямаше други двама души, които така добре да си подхождат.

Виждаше себе си и него далеч в бъдещето, като възрастни хора, като факири на трудните кръстословици, все още луди един по друг, все още близки.

Но днес гневът на Марк сякаш издигна преграда между тях. Възнамеряваше да напусне Каси и това беше добре. Спомни си поговорката: Единственият начин да избягаш от горяща къща, е да я прекосиш. Другата възможност беше да загуби Марк, но за нея тя не съществуваше.

Беше готова. Както винаги е била. Само към Каси чувстваше…

Спомни си какво й беше казала Беки: че навярно тази бременност не е случайна. Навярно беше допуснала да се случи, за да й наложи определено решение. Смешно обаче, че не беше напълно сигурна дали е бременна, че всеки друг го вярваше повече от нея. Започна да убеждава себе си, че идеята й харесва. Тя, Марк и детето — би било чудесно. Животът й щеше да се промени, но към добро. Трябваше да признае, че не бе мечтала за това. Наистина не беше почувствала онзи глад, който връхлита други хора да имат дете, без значение как. Но сега бебето беше част от цялостната картина, беше детето на Марк и всичко беше различно.