Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 231

После новината стигна до съзнанието му и той потъна в мълчание. Прокара ръка през лицето си, после още веднъж.

— Така се съсредоточавам.

— Ще избягаш ли от мен?

Ръката му замръзна и той я изгледа ужасен.

— Не!

— Правилен отговор.

— Но това е сериозно, Джоджо. Не го бяхме планирали.

— И аз забелязах същото.

— Предполагам, че винаги съм знаел, че някога ще се случи. Ние заедно. Деца. — Той замълча и тъжно добави: — Но не тъй скоро.

— Колко зле се чувстваш?

— Честно, Джоджо — той я погледна в очите и тя позна, че се колебае дали да я излъже, или да й даде честен отговор, идващ от дълбините на душата му. — Честно, бих искал да прекараме известно време само ние двамата, преди да дойдат децата. Да започнем съвместния си живот и веднага да го делим с някой друг, предполагам, аз… — той потърси правилната дума — …чувствам се пренебрегнат. — Тежка въздишка. — Знаеш колко много обичам децата си. Ще обичам и нашето. Но след като месеци поред се крием — той леко се засмя на себе си, — ми се искаше да прекараме известно време необезпокоявани. — Смръщи чело. — Как се случи?

Джоджо го изгледа.

— Ами момчето легнало до момичето и пъхнало своето…

— Не, искам да кажа, внимавахме, нали?

— Стават и фалове.

Призна, че е права.

— Да, предполагам, че е така. Но моментът не е подходящ във финансово отношение. Ще се наложи да се погрижа за Каси и децата. Ти и аз трябва да решим къде ще живеем. Не можем да останем в твоя апартамент завинаги, особено с дете. После, ако престанеш да работиш, ще ни липсват доходите ти.

— Че защо ще спирам да работя? Аз съм бременна — ако въобще съм — не съм болна. Страхуваш се, че ще заприличам на Луиза.

— Не само на Луиза. Виждал съм го толкова пъти: при жените, които имат деца, приоритетите се променят. Това не е преценка, а наблюдение. Това е тяхно изключително право.

— Аз съм различна.

Той сви рамене. Не беше съгласен.

— Марк, това съм аз.

Той се засмя на яростта й, след което и тя се разсмя, а накрая едновременно изрецитираха:

— Всички така твърдят.

— Трябва веднага да кажа на Каси. Не можем да отлагаме повече.

Джоджо цялата потръпна от срам.

— От това, че съм бременна, тя ще се почувства още по-зле.

— Зная. Но не е честно към нея да крием.

— Прав си, но защо не почакаш, докато получим положителен резултат и напълно сме сигурни?

Марк доби раздразнен вид, после взе ръката й.

— Джоджо, послушай ме. Много е важно. Все някога трябва да кажем на Каси.

— Знам — промълви тя.

— Познаваш Каси. Видя, че е интелигентна жена, която се уважава, не е от типа съпруги, които биха искали да научат последни. Определено смятам, че би предпочела да научи истината, вместо да я правят на глупачка.

— Мислиш ли?

— Но отсега ти казвам, няма да е приятно. Ще бъде изключително неприятно, но ще свърши. Ще се заема с това, тя е моя жена. Ти си смел човек, Джоджо, и куражът ще ти трябва. Проблемът няма да се разреши от само себе си.

— Ами ако и тя си намери някого и те напусне? Колко хубаво би било.

Той въздъхна.

— Добре. Моли се Каси да си намери друг. — После тонът му се промени. — И освен това престани да ме разиграваш.