Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 206

Преглеждах бегло „Литературни новини“, търсейки някакво извинение да не пиша, когато думите „Джема“ и „Хоган“ привлякоха погледа ми, след което стомахът ми се преобърна. Вкопчих се в страницата и я прочетох внимателно, след това я прочетох отново, докато ужасът бавно смразяваше душата ми. Джема. Книга. Моят агент. Моят издател. Много пари.

Със свито от страх сърце гледах черните букви, докато погледът ми се замъгли. Много ирландки можеха да се наричат Джема Хоган, името беше съвсем обикновено, но вече знаех: това е моята Джема. Тя често казваше, че ще напише книга и сега имаше на разположение моя агент и моя издател — всичко това беше прекалено, за да е съвпадение. Как, по дяволите, го беше постигнала? Толкова беше трудно да издадат книгата ти, да не говорим, че трябваше да убедиш агента и издателя в своя избор. Нищо чудно да е започнала да практикува черна магия. Замислено подпирах главата си с ръце, когато ми хрумна, че това съобщение напомня за конската глава, поставена в леглото в „Кръстникът“.

Надарена съм с интуиция и предчувствах, че играта е свършила. Макар все да се страхувах от отмъщение, толкова време бе изминало. Бях започнала да се надявам, че Джема е продължила своя живот и вероятно най-безгрижно ме е забравила. Но за съжаление бях се излъгала: през цялото време е планирала отмъщение. Не бях сигурна точно как се кани да ми разбие живота, но бях убедена, че това е началото на унищожението ми.

За миг видях целия си живот буквално да пропада. Джема ме мразеше. Беше склонна да разкаже на целия свят какво съм й сторила и да настрои всички срещу мен.

Ами парите! Шестдесет хиляди! Сравнявайки ги с нищожната сума от четири хиляди, която бях получила като аванс, нейната книга навярно наистина бе фантастична. С моята кариера беше свършено, оцененият й на шестдесет хиляди шедьовър ме изпращаше в небитието.

Взех телефонната слушалка, издухах полепналия прах с треперещи устни и позвъних на Антон.

— Джема е написала книга.

— Джема Хоган?

— Не е само това. Познай кой е агентът й? Джоджо. А можеш ли да отгатнеш кой е издателят? Таня.

— Това не може да е вярно.

— Но е истина. Пише го в „Литературни новини“.

Настъпи особена тишина.

— Господи, изпратила ни е предупредителен изстрел. Също като конската глава в „Кръстникът“.

— И аз си помислих същото.

— Звънни на Джоджо и разбери каква е работата. — Едва можех да говоря, толкова силно ревнувах. — Получила е огромен аванс

— Колко?

— Няма да повярваш — шестдесет хиляди.

Антон дълго мълча, след което замърмори.

— Какво? — Вече почти виках.

— Взели го мътните, сбъркал съм мадамата!

— О, по дяволите — измъчено промълвих.

Обадих се на Джоджо. Въпреки че бях нетърпелива да разбера какво става, успях учтиво да кажа „Как си“, после, опитвайки се да звуча небрежно, но всъщност полузадушена — … ъ… четох в литературни новини, че имаш нова авторка на име Джема Хоган. Просто се чудех…