Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 145

— Ами ако изданието с твърди корици не влезе в класациите?

— Възможно е, но ти решаваш.

— А ти как мислиш?

— Според мен сега си в изключително силна позиция, но тя ще бъде още по-силна през ноември. Лили, трябва да ти е ясно едно: винаги има риск, в тази игра нищо не е сигурно. Съжалявам, скъпа. Знам, че не ти се иска, но само ти можеш да вземеш решение.

Антон ми обясни отказа на Джоджо да поеме отговорност.

— Не иска да те плаши, но предпочита да се подсигури. До края на деня трябва да решиш нещо, защото именно ти пишеш книгите. Знаеш, че ще те подкрепя, каквото и да решиш, но ти трябва да направиш окончателния избор.

Трябваше да гадая кое е най-доброто. Взимането на решение ме ужасяваше, защото можеше да се окаже погрешно, а и се осланях на мненията на другите повече, отколкото на моето собствено.

— Антон, ти какво ще кажеш?

— Не знам защо, но мисля, че трябва да изчакаме.

— Наистина ли? Защо не искаш веднага да вземем парите?

Той се засмя.

— Познаваш ме прекалено добре. Опитвам се да променя живота ни завинаги. Опитвам се да мисля в далечен план, нали разбираш. И в този смисъл навярно ще получиш повече пари, ако почакаш.

Чух се да казвам:

— Добре, тогава ще чакаме.

Беше ми по-лесно да реша да изчакам до ноември, отколкото да подпиша договора сега. Определено предизвикваше по-малко непосредствени последствия. Но не преставах да се измъчвам.

— Горката Лили — Антон придърпа брадичката ми към гърдите си и ме погали по косата.

— Внимавай — промълвих аз. — Не я търкай много, и без това е прекалено тънка.

— Извинявай. Откъде да знам, но чакай да ти кажа нещо, което ще те накара да се усмихнеш. Нали ти казах, че къщата ни струва четиристотин седемдесет и пет хиляди. Смъкнали са продажната цена! С петдесет хиляди!

— Защо?

— Обявена е за продан от почти четири месеца, започнали са да се отчайват.

— Защо не се е продала досега?

— Цената й е била твърде висока. Сега вече не е така, затова трябва да действаме, защото и други ще го сторят.

Но не можехме да се обвържем с такъв голям заем.

— Има толкова много неизвестни — повтарях. — Ами ако „Кристално чиста“ се издъни? Ами ако не мога да напиша друга книга и трябва да върна аванса?

— „Кристално чиста“ ще има успех и ще си вземем бавачка и ще можеш да се посветиш на писането. Тя дори ще има собствена спалня в новата къща.

Още се колебаех.

— Какво друго мислиш да направим, когато получиш процента си? — попита той. — Да си купим апартамент с една спалня на гъза на географията и да живеем един връз друг година и нещо, както сега, и всички да спим в една стая? После, когато парите дойдат, да го продадем и да купим нещо друго — данъкът ще излезе прекалено висок. Три процента от продажната цена, само за къщата е около петнадесет хиляди, които никога няма да си върнем.

— Май си обмислил всичко.

— В момента не мога да мисля за нищо друго — той се наведе към мен с убедителен поглед. — Според мен тази къща е тъкмо за нас. Там има чудесна стая, в която да пишеш, имаме място за бавачка и никога няма да се наложи да се местим отново. Добре, съгласен съм с теб, че още нямаме парите, но те идват. Ако ги чакаме да дойдат в банковата ни сметка, къщата отдавна ще бъде продадена — той поспря, за да си вземе дъх. — Лили, ти и аз нямаме друг избор.