Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 144

— Защо ми я показа? Никога няма да можем да си я позволим.

— Послушай ме за минута — Антон драскаше някакви сметки върху една хартиена торба. — Продала си почти двеста хиляди екземпляра, така че ще получиш около сто хиляди лири от процента.

— Казвам ти, че няма да ми платят първия транш от процента преди септември, а това е почти след шест месеца. Къщата ще се продаде дотогава.

Той поклати глава.

— Можем да вземем заем срещу бъдещи доходи.

— Можем ли? Но Антон, къщата струва половин милион, а и ще ни трябват пари за ремонт.

— Мисли за бъдещето — настоя той с блеснали очи. — В един момент „Ай-Кон“ ще се обърне в печеливша фирма.

Замълчах си, за да не изглежда, че не го подкрепям. Но досега единственото нещо, което е обърнал „Ай-Кон“, беше стомахът ми, когато видях в баланса им какви суми са похарчили за обеди в Сохо да се подмазват на кого ли не и колко малко работа са получили.

— Но много по-важно е — продължи Антон, — че имаш договор за две книги.

— Но аз съм написала само две глави от втората.

Пък и доскоро никой от „Долкин Емери“ не го беше грижа. Чак когато „Церовете на Мими“ ги изненада с продажбите си, подписахме договор за две книги.

— Ами „Кристално чиста“? — явно Антон дълго беше обмислял. — Завършена е и е чудесна. Предложи им я.

Странно, но точно на следния ден се обади Таня. Искаше да види новата ми книга.

— Ще я направим с твърда корица, за да хванем коледния пазар.

Предстоеше ми трудно признание.

— Таня, няма нова книга.

— Моля?

— Имам дете и постоянно съм уморена. Не успях да се справя. Написала съм само две глави.

— Разбирам… — мълчание. — Мислехме си… че като имаш договор за две книги… е естествено да започнеш втората веднага щом си завършила първата. Но, права си, бебето, умората, пък и наистина беше прекалено заета.

Но явно не беше много доволна. Притеснена, се обадих на Антон.

— Дай й „Кристално чиста“ — повтори отново той.

— Но тя не е достатъчно добра. Не можах да си намеря агент за нея.

— Достатъчно е добра. Тия агенти не ги бива за нищо. Книгата е чудесна.

— Мислиш ли?

— Мисля.

След това се обадих на Таня и колебливо заговорих:

— Не зная дали ще ти хареса, изпращала съм я на много агенти…

Таня ме прекъсна:

— Да не би да ми казваш, че имаш друга книга?

— Да.

— Алилуя! Тя има друга книга — извика редакторката. Зад нея някой също надаваше радостни възгласи. — Ще изпратя куриер.

Късно същата нощ Таня отново позвъни:

— Много, много, много ми харесва.

— Прочете ли я? Много си бърза.

— Не можах да я оставя. Съвсем различна е от „Церовете на Мими“, много необикновена, но пак притежава магията на Лили Райт. Ще бъде коледният ни бестселър.

Скоро след това Джоджо говори с мен да подпиша нов договор за третата и четвъртата ми книга:

— Очевидно за много по-висок аванс от предишния.

— Видя ли — сияещ каза Антон.

Според Джоджо трябваше да подпишем договора сега, когато продажбите са в апогея си, или да изчакаме късната есен, когато новото ми издание с твърда корица щурмува класациите за най-продавани книги, защото ще имам още по-силна позиция да се пазаря.