Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 122

— Викай по-силно — промърморих. — Май не те чуха в Казахстан.

— Гледай секси — изкудкудяка той, щракайки ожесточено. — Гледай секси, Лили.

Една групичка ученици спряха да се повеселят.

— Сега малко промяна, Лили, слизаш долу и ще се залюлееш на някой клон.

С мъка се спуснах и видях, че новите ми обувки са се ожулили от кората. Сълзите ми напираха, но не можех да им се дам, защото Лий вече правеше ново „столче“ с ръцете си, че да се увеся на клона като маймуна.

— Очите към мен и дай голяма усмивка — ломотеше като побъркан Лий, за да ме окуражи. — Хайде, засмей се от сърце. Точно така. ХААХААХААХААХАА! Люлееш се на клон и се забавляваш като никога в живота си, отметна глава, смей се, смей се ОТ СЪРЦЕ. ХААХААХААХААХАА!

Боляха ме ставите на ръцете, дланите ми се израниха и се плъзгаха, обувките ми бяха охлузени, но аз се смеех, смеех се, смеех се.

— ХААХААХААХААХАА! — подхвана той.

— ХААХААХААХААХАА! — опитах се аз.

— ХААХААХААХААХАА! — обадиха се и учениците.

Точно когато бях сигурна, че по-лошо не може да стане, започна леко да ръми. Веднага си помислих, че това е добре дошло, защото сигурно ще си тръгнем. Никаква надежда.

— Я, дъжд — Лий вдигна поглед към небето. — Може да е за хубаво. Диво и романтично. Я да видим, какво още да опитаме?

Забелязах, че едно от момчетата изпраща текстово съобщение по телефона си. Обзе ме ужасяващо предчувствие, че вика полицията.

— Дай да се изкачим на върха на хълма — предложи Лий — да видим какво има там.

Подгизнала, ядосана и натоварена с апарати, поех след него нагоре по хълма, после погледнах назад, надявайки се учениците да не са решили да ни последват, но де тоз късмет. Държаха се на почтено разстояние, ала бяха ли там, или само си въобразявах, или се бяха насъбрали още?

Лий спря до една пейка.

— Ще снимаме тук.

Запъхтяна и потна, се свлякох на пейката. Слава богу, ще ме снима седнала.

— Лили, искам да се изправиш.

— Върху пейката ли?

— Не точно.

— Не точно?

Той замълча. Готвеше се нещо ужасно.

— Искам да се качиш на облегалката, Лили. Все едно ходиш по въже. Ще направя фантастична снимка.

Онемяла от премеждия, просто станах и го погледнах.

— Издателите казаха, че искат щури снимки.

Примирих се. Трябваше. Не исках да ми излезе име на „труден“ автор.

— Не съм сигурна, че ще запазя равновесие.

— Опитай се.

И аз се покачих, наблюдавана от учениците. Чувах ги да си говорят дали могат да ме „оправят“.

Поставих единия си крак върху облегалката на пейката, дотук беше лесно, после за моя изненада успях да вдигна и другия и в един момент балансирах върху една нелепо тънка дъска.

— Чудесно се справяш, Лили — изквича Лий, щракайки колкото бързо можеше. — Очите към мен, мисли за секс.

Сред учениците настъпи раздвижване, подозирах, че се обзалагаха колко дълго ще изкарам, преди да падна.

— Лили, вдигни си крака! — провикна се Лий. — Запази равновесие само на един крак, разпери ръце, все едно летиш!

За секунда успях. За съвсем кратко се залюлях във въздуха, сякаш плавах, когато забелязах, че на хълма има толкова много ученици, та беше заприличал на рок концерт на открито. В същия момент се прекатурих и се стоварих тежко на земята, изкълчвайки си крака и, още по-лошо, овалвайки в калта новите си джинси.