Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 121

Щеше да се задави от смях.

— Май сте пълна аматьорка. Помислете — само хубавите авторки ги дават по телевизията. Ако приличат на плашило, не ги викат. Понякога дори издателите ги държат настрана от очите на хората, лъжат медиите, че обичали усамотението.

Не можеше да бъде. Или можеше?

— Казвам ви — продължаваше да настоява той. — Вие, Лили, не сте грозна, но трябва малко да ви се помогне. Затова попитах за фризьора. Но ще се опитам да направя нещо със сешоара.

— Ами благодаря ви.

Огледа хола ми, който старателно бях подредила, цъкна с език и мрачно се засмя:

— Май не е точно мечтата на фотографа? Няма върху какво да работя.

— Ами…

— Да — няма да одобрят бюджет да ви вземем студио. Ето какво, ще направим няколко снимки за всеки случай тук, после ще излезем навън и ще опитаме нещо по-различно. Близко сме до Хампстед Хийт, нали?

— Да.

Голяма грешка. Както казва знаменитата Джулия Робъртс, голяма, огромна грешка.

Отне му почти час да разположи оборудването — чадъри, прожектори и триножници — докато аз стърчах на крайчеца на канапето и се опитвах със силата на мисълта да спра грима си да се изпарява. Накрая бяхме готови да започваме.

— Погледни прелъстително — изкомандва ме той.

— Ъъ…

— Мисли за секс.

Секс? Правилно ли чух?

— Хайде, малко повече секс.

Усмихнах се закачливо, но младостта му така ме плашеше, абсолютната му сериозност и най-вече безстрастната му оценка на външността ми.

— Вдигни брадичката — зад фотоапарата, той продължаваше да нарежда. Дрънкаше като махленска клюкарка. — Отпусни се! Изглеждаш сякаш те водят на разстрел.

Сменяше обективите и проверяваше светломера, та „няколкото снимки за всеки случай“ отнеха толкова, колкото и разполагането на апаратурата, след което трябваше да изтърпя петнадесетминутна разходка за здраве под тежестта на триножника, опитвайки се да поведа разговор. Предишната нощ бях спала много малко и определено не мечтаех за празни приказки.

— Снимали ли сте много писатели?

— О, да сума ти. Кристофър Блойнд, Миранда Инглънд. Тя е сега знаменитост. Мечтата на фотографа. Няма как да излезе лоша снимка. Закараха ме със самолет до Монте Карло да я снимам. С първа класа до Ница, после с хеликоптер.

Естествено трябваше да го каже, докато мъчително се влачехме по покрития с графити железопътен мост, и отново пусна онзи смях.

— От едната крайност на другата, а, Лили?

Като стигнахме на Хампстед Хийт, той се огледа, присвивайки очи, след това се оживи.

— Добре. Хайде да те качим на едно дърво.

Изчаках пак да се изхили. Нали се шегуваше?

Изглежда, не.

Направи „столче“ с ръцете си, да ми помогне да се кача, после трябваше да стъпя на един клон на два метра от земята и да обвия ствола с ръка. И да се усмихна.

— Сега погледни надолу към мен, поразроши си косата, наплюнчи ги тия устни.

Ако имах двойна брадичка, седнала на собственото си канапе, докато ме снимаше на нивото на очите, на какво ли, за Бога, приличах, снимана изотдолу? На пуйка? На жаба? На Джаба?

— Мисли за секс, гледай секси. ГЛЕДАЙ СЕКСИ.