Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 93

Мъжът от Равнините и Златна Луна тръгнаха по единия коридор, а Танис, плътно следван от Берем — по другия.

Коридорът водеше до голяма стая, зловещо осветена както останалите в това странно място. Колебаеше се дали да погледне вътре, или да се върне и след кратък размисъл реши да хвърли бърз поглед. Стаята беше празна с изключение на огромна кръгла маса. Когато отиде до нея, видя забележителна карта, покрита с прозрачен кристален купол.

Танис бързо се наведе над нея, надявайки се да разбере къде са и какво е това мистериозно място. Картата беше умалено копие на града и той имаше странното чувство, че градът под него е по-истински от онзи, в който се намира.

„Жалко, че Тас не е тук“ помисли си Танис с копнеж, като си представи какво удоволствие щеше да изпита кендерът.

Сградите бяха построени в античен стил — изящни шпилове се издигаха в кристалното небе и светлината се отразяваше от белите куполи. Каменни арки увенчаваха покритите с цветя булеварди. Улиците бяха разположени подобно на гигантска паяжина, която водеше към центъра на града. Танис почувства, че Берем нервно го дърпа за ръкава и му прави знак да излязат. Макар че можеше да говори, очевидно предпочиташе мълчанието.

— Да, сега — отвърна разсеяно полуелфът, чудейки се дали с помощта на картата могат да се махнат от това място.

Той се наведе над стъклото и се загледа в миниатюрата. Близо до центъра на града имаше големи павилиони и дворци с колони. Стъклени куполи пазеха цветята от зимните снегове. В самия център се издигаше сграда, която му се стори позната, макар никога през живота си да не е бил в този град И все пак я познаваше. Докато я разглеждаше и се опитваше да се сети откъде я помни, космите на врата му настръхнаха.

Беше най-красивата сграда, която някога е виждал, позамайваща от Кулите на Слънцето и Звездите в царството на елфите. Седем кули се издигаха към небето, сякаш възхваляваха боговете за творението им. Централната се извисяваше много по-високо от останалите. Тя не възхваляваше, по-скоро съперничеше на божествата. Разбъркани спомени от думите на учителите му елфи изплуваха в съзнанието му — разкази за Катаклизма, за Върховния жрец…

Танис се отдръпна от миниатюрата и дъхът му изсвистя в тишината. Берем го гледаше с пребледняло лице.

— Какво има? — попита страхливо той и се вкопчи в него.

Полуелфът поклати глава, защото не можеше да проговори. Ужасяващото откритие къде се намират и какво става го заля като алените вълни на Кървавото море.

Объркан, Берем погледна центъра на картата. Очите му се разшириха и той изпищя. Танис никога не беше чувал подобен вик. Мъжът се хвърли върху кристалния купол и го заудря, сякаш искаше да го счупи.

— Градът на Прокълнатите! — стенеше той. — Градът на Прокълнатите!

Танис тръгна към него, за да го успокои, но чу острото изсвирване на Речен вятър, сграбчи Берем и го дръпна от кристала.

— Знам — каза той. — Затова трябва да се махнем оттук. Но как? Как да се измъкнеш от един град, който би трябвало да е изтрит от лицето на Крин? Как да се измъкнеш от град, който лежи на самото дъно на Кървавото море? Как да се измъкнеш от…