Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 58

— Какво правиш? — попита Тас, загледан в него. — Не е време за игра. Хайде, опитвам се да ти помогна…

— Престани! Пусни ме! — изрева Флинт и изрита ръцете му. — Дръпни се ти казвам!

— Тогава се оправяй сам — Тас обидено отстъпи. Запъхтяно и зачервено, джуджето скочи на земята.

— Ще се кача и сам, когато му дойде времето! — каза то, гледайки гневно кендера. — Не ти искам помощта!

— По-добре да побързаш! — извика Тас, размахал ръце, — защото останалите вече ги яхнаха.

Джуджето хвърли поглед към бронзовия дракон и упорито скръсти ръце.

— Трябва да си помисля!

— Хайде, Флинт! — замоли го Тас. — Само отлагаш. Искам да летя! Моля те, побързай! — Лицето му внезапно засия. — Е, мога да го направя и сам!

— Нищо подобно! — изрева джуджето. — Лорана каза, че единственият начин да летиш е с мен!

— Тогава се качвай — изкрещя пронизително кендерът, — преди войната да е свършила! Ще стана дядо, докато мръднеш оттам!

— Ти — дядо? — измърмори Флинт, поглеждайки дракона, който го наблюдаваше доста неприязнено, или поне така му се струваше. — Денят, когато станеш дядо, аз ще си обръсна брадата.

Кхирсах, драконът, ги гледаше с изумление. Беше един от първите, откликнал на Призива, отправен към бронзовите и сребърните, златните и медни дракони. Огънят на битката гореше в сърцето му. Но тъй като беше млад, уважаваше и почиташе по-възрастните. Макар и доста по-стар на години от джуджето, Кхирсах смяташе, че Флинт е водил дълъг и изпълнен със събития живот, заслужаващ уважение. „Но, помисли си той с въздишка, кендерът е прав. Ако не направя нещо, ще пропуснем битката.“

— Извини ме, уважаеми сир — обърна се той към Флинт като използва обръщение, изразяващо голяма почит между Джуджетата, — мога ли да ви помогна?

Стреснат, Флинт се обърна, за да види кой говори.

— Благородни и уважаеми сир — повтори Кхирсах на езика на джуджетата и сведе голямата си глава.

Флинт бързо отстъпи, препъна се в Таселхоф и го събори на земята.

Драконът протегна глава, захапа лекичко кожения елек на кендера с огромните си зъби и го вдигна като новородено котенце.

— Аз… аз не знам — заекна Флинт, объркан и почервенял от удоволствие, че драконът се обръща към него по този начин. — Някои могат… а други не. — Възвърнал достойнството си, той реши да не показва страха си. — Правил съм го много пъти. Да яздя дракон не е нещо ново за мен. Просто, просто аз…

— Никога през живота си не си яздил дракон! — прекъсна го възмутено Тас. — И… ох!

— Просто напоследък имах да върша по-важни неща — каза високо Флинт, като го смушка в ребрата — и ще ми трябва малко време, за да вляза във форма.

— Разбира се, сир. Мога ли да те наричам Флинт?

— Ами… да — прокашля се джуджето.

— А аз съм Таселхоф Бърфут — представи се кендерът и протегна малката си ръчичка. — Флинт не ходи никъде без мен. О, забравих, че нямаш ръка. Е, няма значение. Как се казваш?

— За смъртните името ми е Пламтяща искра. — Драконът склони грациозно глава. — А сега, сир Флинт, ако наредиш на оръженосеца си, кендера…