Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 56

Така завършва описаното от Астинус от Палантас за Клетвата на Драконите. Бележка под линия съобщава, че повече подробности за пътуването на Гилтанас и Силвара до Санктион, приключенията им там и трагичната история на тяхната любов са били записани от Астинус по-късно и може да бъдат открити в следващите томове на Хрониките.

Лорана остана до късно да пише заповедите си. Само ден беше минал от пристигането на Гилтанас и сребърните дракони, но плановете й как да обсади враговете вече се оформяха. След още няколко дни щеше да поведе ята с ездачи, за да изпита новите драконови копия в битка.

Надяваше се първо да завземе крепостта на Вингаард и да освободи затворниците и робите. После планираше да продължи на югоизток, изтласквайки драконовите армии, за да ги приклещи между войските си и планините Даргаард, които отделяха Соламния от Естуилд. Ако успееше да си върне и пристанищния град Каламан, можеше да прекъсне снабдяването, на което разчиташе драконовата армия, за да оцелее в тази част на континента.

Тя така се бе съсредоточила върху плановете си, че не чу предупреждението на стражата пред стаята й, нито отговора му. Вратата се отвори, но тъй като помисли, че е някой от помощниците й, не вдигна глава, докато не записа заповедите си в най-големи подробности. Едва когато влезлият си позволи свободата да седне на стола срещу нея, Лорана го погледна стресната.

— О! — възкликна тя и се изчерви. — Гилтанас, извинявай. Как си? Тревожех се…

— Добре съм — каза рязко елфът. — Толкова съм уморен, но не мога да спя след Санктион. — Той замълча и се взря в картите, които беше разгърнала на писалището. Разсеяно взе едно подострено перо и започна да го глади между пръстите си.

— Какво има, Гилтанас?

Брат й вдигна очи и тъжно се усмихна.

— Прекалено добре ме познаваш. Никога не можех да скрия нещо от теб, дори когато бяхме деца.

— Нещо за татко ли? — изплаши се Лорана. — Чул ли си нещо…

— Не, нищо не знам за нашите хора, освен онова, което ти казах — че са се съюзили с хората и се опитват заедно да изтласкат драконовите армии от Санкрист и островите Ергот.

— Алхана допринесе за това — прошепна Лорана. — Убеди ги, че не могат повече да живеят далеч от света. Дори накара Потиос…

— Разбрах, че го е убедила в много повече от това — каза Гилтанас, без да погледне сестра си и започна да пробива дупки в пергамента с върха на перото.

— Говореше се за женитба — колебливо промърмори Лорана. — Ако е така, сигурна съм, че ще е брак по сметка, за да се обединят хората ни. Не мога да си представя, че Потиос може да обича някого, дори жена, красива като Алхана. Колкото до нея…

— Сърцето й е заровено във Високата Кула на Клерикалите при Стърм — въздъхна брат й.

— Откъде знаеш? — погледна го изненадана Лорана.