Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 46

Лорана чуваше тихото звънене на доспехите и тракането на щитовете, когато присъстващите рицари се раздвижиха неловко. Те бяха временни предводители, докато въпросът с командването бъде решен. Тя затвори очи и въздъхна. „Моля те, Гюнтар, дано изборът ти е мъдър. Толкова хора умряха заради политически игрички. Сложи край на това!“ — помисли си тя.

— „Затова назначавам за командир на Рицарите от Соламния Лораланталаса от кралската династия Куалинести…“ — Лордът млъкна, чудейки се дали е прочел вярно написаното.

Очите на Лорана се разшириха от изненада и тя го зяпна с открито недоверие. Но рицарите бяха по-изненадани от нея.

Лорд Амотус се вгледа в свитъка и препрочете изречението. После, като чу нетърпеливото мърморене на Астинус, бързо продължи:

— „… която е най-опитният боец в тази област за момента и единствена знае как да използва драконовите копия. Потвърждавам валидността на този Указ с моя печат. Гюнтар Ут Уистан, Велик майстор на Рицарите на Соламния и т.н…“ — Лордът вдигна очи. — Поздравления, скъпа моя, или може би трябва да кажа „генерале“?

Лорана остана неподвижна. За момент си помисли, че ще експлодира от ярост. Видения преминаваха пред очите й — обезглавеният труп на лорд Алфред, Дерек, умиращ в лудостта си, изпълнените с покой безжизнени очи на Стърм, подредените в редица тела на рицарите, които бяха умрели в Кулата…

А сега тя е командир. Една девойка от кралско семейство, която не беше достатъчно стара дори и според елфските стандарти, за да напусне бащината си къща. Разглезено момиченце, избягало от дома си, за да преследва детската си любов. Но тя беше пораснала. Страхът, болката, тежките загуби и голямата скръб я бяха променили и тя се чувстваше по-възрастна от баща си.

Обърна глава и видя сър Маркам и сър Патрик да си разменят погледи. От всички Рицари на Короната, те бяха воювали най-дълго време. Тя знаеше, че са храбри войници и почтени мъже. Бяха се били смело при Кулите на Висшите Клерикали. Защо Гюнтар не бе избрал един от тях както му беше препоръчала?

Сър Патрик се изправи със зачервено лице.

— Не мога да приема това — каза той с плътния си глас. — Разбира се, лейди Лорана е смел воин, но никога не е командвала мъже в битка.

— А ти командвал ли си, млади рицарю? — запита го невъзмутимо Астинус.

— Не, но това е различно. Тя е же…

— Я стига, Патрик! — разсмя се сър Маркам. Той беше безгрижен, непринуден младеж, съвсем различен от суровия и сериозен Патрик. — Космите по гърдите ти не те правят генерал. Спокойно! Това е политика. Според мен Гюнтар е направил мъдър ход.

Лорана се изчерви, защото знаеше, че Гюнтар е направил най-подходящия избор, докато успее да възстанови Рицарството и да наложи себе си твърдо за водач.