Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 202

— Ще ми помогнеш ли да се освободя от това, Карамон — попита Танис. Той развърза бронята си и я хвърли парче по парче през ръба на хълма. — Ами твоята?

— Мисля да я запазя още известно време. Предстои ни дълъг път — труден и опасен. — Карамон махна с ръка към горящия град. — Райстлин беше прав. Драконяните няма да престанат да вършат злини, дори Кралицата им да я няма.

— Къде ще отидеш? — попита Танис и въздъхна дълбоко. Нощният въздух беше мек и топъл, изпълнен с обещание за нов живот.

Доволен, че се е отървал от омразната броня, той седна уморено под дърветата, които растяха на хълма от страната на Храма. Лорана седна наблизо, но не до него, и подпря брадичка на коленете си. Очите й бяха замислени, докато се взираше в равнините.

Тика и Карамон седнаха до Танис и се спогледаха. На никой не му се искаше да го каже. Накрая Карамон прочисти гърлото си:

— Ние говорихме за това. Връщаме се в Солас. Така че трябва да се разделим — той млъкна, неспособен да продължи.

— Знаем, че вие ще се върнете в Каламан — добави тихо Тика, поглеждайки Лорана. — Говорихме си дали да не дойдем с вас. Все пак онази ужасна цитадела още лети над него, а има толкова драконяни-ренегати. Мислехме да видим Речен вятър и Златна Луна, Гилтанас. Но…

— Искам да си ида у дома, Танис — прекъсна я Карамон. — Знам, че няма да е лесно да се върна и да видя Солас изгорен и унищожен — добави той, изпреварвайки възраженията му, — но си мислех за Алхана и елфите и какво ги очаква в Силванести.

Благодарен съм, че домът ми не е ужасяващ кошмар. В Солас имат нужда от мен, за да го възстановят. Трябва им силата им. Свикнал съм… да помагам…

Тика се облегна на рамото му и той нежно разроши косата и. Танис разбиращо кимна. Той също искаше отново да види Солас, но това не беше домът му. Не и сега когато Флинт и Стърм вече ги няма… и другите.

— Ами ти, Тас? — попита го с усмивка, когато кендерът препъвайки се приближи, влачейки мях, напълнен от близкия поток. — Ще дойдеш ли с нас в Каламан?

Кендерът се изчерви.

— Не, Танис. Мисля да отида в родината си. Убихме Драконов Господар съвсем сами. — Той гордо вдигна глава. — Сега хората ще ни уважават. Водачът ни, Кронин, вероятно ще стане герой от легендите на Крин.

Танис почеса брада, за да скрие усмивката си и не каза на Тас, че Господаря, когото кендерите бяха убили, е дебелият, страхлив ефрейтор Тоде.

— Мисля, че един кендер наистина ще стане герой — сериозно каза Лорана, — и това ще е кендерът, който счупи драконовото кълбо, който се би при обсадата на Високата Кула на Клерикалите и който плени Бакарис, рискувайки всичко, за да спаси един приятел от Кралицата на Мрака.

— Кой е той? — попита нетърпеливо Тас. После, когато осъзна какво е казал, порозовя до връхчетата на ушите си и се пльосна на земята разчувстван.

Карамон и Тика се облегнаха на един дънер и в този миг лицата им бяха изпълнени с покой. Танис, който ги наблюдаваше, им завидя. Чудеше се дали някога би могъл да постигне същото. Обърна се към Лорана, която се беше изправила и гледаше горящото небе с отсъстващ поглед.