Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 19

Драконът бързо ги настигаше. Крилете му се движеха равномерно, въпреки поривите на вятъра, дъжда и градушката.

Господарката седеше на гърба му. Няма оръжие, отбеляза горчиво Танис, но и не й е необходимо. Ще вземе Берем, а после драконът ще унищожи останалите. Той сведе глава, отвратен от мисълта за онова, което предстоеше, отвратен от съзнанието, че той е причината за това.

Изведнъж вдигна глава. Имаме шанс, помисли си трескаво. Може би тя няма да разпознае Берем… и няма да посмее да унищожи всички, за да не убие самия него. Но когато погледна кормчията, надеждите му умряха. Очевидно боговете бяха срещу тях.

Вятърът беше разтворил ризата на Берем и дори през сивата завеса на дъжда, Танис виждаше как зеленият камък в плътта му блести като фар, който отчаяно сигнализира на загубилите се кораби. Кормчията не забелязваше нищо, дори не виждаше дракона. Очите му се взираха напрегнато напред, докато с уверена ръка водеше кораба все по-навътре в Кървавото море на Ищар.

Само двама души видяха блестящия камък — Танис и Господарката. Всички останали бяха вцепенени от страх и не можеха да откъснат поглед от огромното синьо чудовище, което летеше над тях. Очите й зад металната маска бяха привлечени от блясъка му, после срещнаха погледа на Танис, който стоеше на люлеещата се палуба.

Внезапен порив на вятъра подхвана синия дракон и той леко се отклони, но погледът на Господарката не трепна. Танис прочете ужасната им съдба в кафявите й очи — драконът щеше да връхлети и да сграбчи Берем в ноктите си, след което щеше да ги унищожи.

Танис го четеше в очите й така ясно, както беше прочел страстта в тях само преди няколко дни, когато я държеше в прегръдките си.

Без да сваля поглед от него, Господарката вдигна облечената си в ръкавица ръка. Това можеше да е сигнал за дракона да ги нападне или сбогуване с Танис. Никога не разбра, защото в този момент треперещ глас надвика рева на вятъра с небивала сила.

— Китиара! — извика Райстлин.

Магът отблъсна Карамон и затича към дракона, но се подхлъзна на мократа палуба и червената роба прилепна към тялото му от вятъра, който се усилваше с всеки изминал миг. Дъждът блестеше върху кожата му с цвят на метал, очите му блестяха като злато в сгъстяващия се мрак на бурята.

Господарката сграбчи юздата на дракона и я дръпна толкова рязко, че той изрева възмутен. Тя замръзна от изненада и очите й зад драконовия шлем се разшириха, когато видя крехкия си полубрат, когото беше отгледала от бебе. Погледът й леко се отклони, когато и Карамон застана до него.

— Китиара?! — прошепна невярващо воинът. Лицето му беше пребледняло от ужас, докато наблюдаваше как драконът връхлита върху тях, яхнал ветровете на бурята.

Господарката отново се обърна към Танис, после очите й се спряха на Берем. В погледа й личеше объркване. Танис затаи дъх.

За да вземе Берем, трябваше да убие малкото си братче, което бе научила да държи меча, да убие болнавия му близнак и накрая мъжа, когото обичаше някога. После Танис видя как погледът й се вледени и отчаяно поклати глава. Нямаше значение, тя щеше да го направи. Тогава си спомни думите й: „Хванете Берем и Крин ще бъде в краката ни. Кралицата на Мрака ще ни възнагради така, както не сте и сънували!“