Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 61

— Колко удобно за теб. Така няма да ти се наложи да отговаряш пред никого. Нито да изричаш опасни истини в името на нечия чест. Всичко ще си продължи — за теб — постарому.

Той рязко завъртя глава. Лицето й беше пребледняло.

— Това едва ли е възможно. — каза Ингрей. — Вече и на моя гръб е нарисувана мишена. — Устните му се дръпнаха и оголиха зъбите му в онази особена усмивка, която обикновено караше хората да му правят път.

— Смешно ли ти е?

Ингрей се замисли над въпроса й.

— Във всеки случай събужда любопитството ми.

Аяда потропа с пръсти по плочите на пода. Прозвуча като трополене на далечни ноктести лапи.

— Толкоз за висшата политика. А висшата теология?

— Какво по-точно?

— Усетих бог да минава покрай мен, Ингрей! Защо?

Той отвори уста. Поколеба се.

Тя продължи със същия трескав шепот:

— През целия си живот съм се молила и никога не бях получавала отговор. Вече почти не вярвах в боговете, а ако вярвах, то беше колкото да ги прокълна за безразличието им. Те предадоха баща ми, който им бе служил вярно през целия си живот. Предадоха майка ми, или пък бяха безсилни да я спасят, което е също толкова лошо, ако не и по-лошо. Ако един бог е дошъл при мен, със сигурност не е дошъл за мен! Къде слагаш това във всичките си сметки?

— Висшата дворцова политика, — бавно каза Ингрей — е най-безбожното нещо, което познавам. Ако решиш да продължиш към Изтокдом, значи сама си подписваш смъртната присъда. Мъченичеството може и да е слава, но самоубийството е грях.

— А ти към какво ще продължиш, лорд Ингрей?

— Самият лорд Хетвар е мой патрон. — „Така мисля“. — А ти няма да имаш никого на своя страна.

— Не може всички храмови свещени в Изтокдом да са продажни. А мога да разчитам и на майчиния си кин!

— Граф Язовбряг беше на съвещанието, което реши да изпрати мен. Сигурна ли си, че е бил там да защитава интересите ти? Аз не съм.

Тя дръпна полите си по-далеч от него и заяви:

— Сега ще се помоля за напътствие. А ти можеш да млъкнеш. — И се просна на пода, в поза на най-дълбоко смирение, ръцете разперени настрани, лицето й извърнато от него.

Ингрей легна по гръб и се загледа в тавана, ядосан и замаян. Гадеше му се. Отварата на Херги май вече не действаше толкова добре. Обърканите му мисли се завъртяха в кръг, после се отнесоха, но не в молитви. Той позволи на уморените си очи да се затворят.

След неизвестно колко време троснатият глас на Аяда го върна към действителността:

— Ти молиш ли се, или дремеш? И което и от двете да правиш, свърши ли вече с него?

Той с мъка отвори очи и я видя над себе си, права. Явно бе задрямал, защото не я беше чул да става.

— На ваше разположение съм, мадам. — Понечи да стане, успя да преглътне стона си и пак се отпусна на пода.

— Ами, да, не съм изненадана, между другото. Нали видя какво си направил на онези бедни вериги? — И му подаде ядосано ръка. Любопитен колко й е силицата, той хвана китката й с две ръце. Тя се изпъна назад като моряк, който дърпа въже, и Ингрей едва не се претърколи в краката й.

Излязоха под светлината на есенното слънце и Ингрей попита: